Щура зимна история

Беше студен зимен ден. От небето се сипеха пухкави снежинки. Те танцуваха и покриваха с бяла покривка цялото селце. Децата си стояха вкъщи и гледаха през прозорчетата зимната приказка. Много искаха да си поиграят навън, но родителите не им позволяваха. Антон стоеше и си мислеше как може да направи така, че той и всичките му приятели да излязат, за да си направят голям снежен човек и да се порадват на снега. Вдигна слушалката на телефона и набра номер. Обади се мъжки глас. Антон учтиво помоли да пуснат приятелката му Точица, за да си напишат заедно домашното.

– Ще трябва да учим заедно, защото имаме общ проект по Човекът и природата. – примоли се Антон.

След около един час Точица се озова в дома на Антон. Те двамата пък измислиха за пред майката на Антон, че отиват у Пипи, за да учат заедно. Успяха да измъкнат от вкъщи и Пипи. Хукнаха заедно навън и отидоха на голямата поляна, където през лятото тичаха на воля. Там вече се търкаляше в снега Ян Бибиян. Събраха се четиримата лудетини. Започна щура борба със снежни топки. До тях неотлъчно беше и кучето на Точица – Пифке. И то заедно с тях се радваше и играеше. От върха на поляната, та чак по целия склон, приятелите търкаляха огромни снежни топки. Снегът беше мокър и подходящ за мечтания снежен човек. Те решиха да направят своя Снежко долу на пътя. Нямаше как да връщат големите топки отново нагоре по стръмната поляна.

Снежният човек, с общи усилия, стана страхотен. Нарекоха го Снежко Белодрешко. Пифке подскачаше около него и радостно скимтеше. От другия край на улицата се зададе баба Цоцолана със своето дебело Мими. Кученцето Мими чу познати звуци и хукна напред. Каишката му се опъна докрай и баба Цоцолана едвам го удържаше. Мими тичаше, а след нея и стопанката ѝ. На пътя им обаче се изпречи снежният човек. Мими толкова силно препускаше, че повлече баба Цоцолана и тя се сблъска със Снежко Белодрешко. Мими се освободи от бабината ръка и започна гонитба с Пифке. Снежко се озова с малко изронена дрешка от удара с баба, но пък се сдоби с шапка. Зимната капела на баба Цоцолана отхвръкна право върху главата на снежното човече.

Антон, Точица, Пипи Дългото чорапче и Ян Бибиян стояха отстрани и се заливаха от смях. Баба Цоцолана не можеше да стане и се търкаляше из снега.

– Помощ, помощ! – завика баба Цоцолана.

Съседът Страти чу виковете и излезе. Подаде ръка на бабата и тя се изправи. Баба Цоцолана взе метлата на Снежко и с нея ядосано подгони децата. А те тичаха и се смяха, и на воля играха.

Участва в конкурса „Моите любими книжни герои в една история“