Най-хубава Коледа

Аз живея далече на север, където и на голямата бяла мечка ѝ е студено. Тук имам много голяма работилница, червена шайна с впряг, бързи елени, много малки весели джуджета. Тази вечер получих много украсени писма. Разделих ги на три групи: писма от искрени, добри деца, писма от деца, които искат подаръци за свои близси (специални писма) и такива, които нямат претенции и биха били щастливи да получат и най-малкия подарък.
Измайстрохиме много подаръци: кукли с къси полички, книжки с интересни картинки, най-различни настолни игри, дървени кончета. След това ги опаковахме с опаковъчна хартия на снежни човечета с черни шапки.
Беше ми останало едно писмо. В него пишеше: „Скъпи Дядо коледа, аз не искам подарък за Коледа. Искам само да сме щастливи. Кики Иванова Илиева, ул. „Чайковски“, гр. Москва, Русия.„
Не знаех какво да ѝ подаря, но си казах: „Ще мисля по пътя.“

Минавайки през едно заснежено село видях малко пухкаво зайче. Взех го в ръце и го стоплих. Помислих си: „Това ще бъде най-хубавият подарък за Кики.“.
После отново излетях и имах неуписуемо чувство на радост, че подарявам усмивки на децата. Скоро пристигнах пред голямата къща на Кики. Внезапно вратата се отвори, а там стоеше семейството ѝ. Те не можеха да повярват, че аз съм пред тях. Кики пое малкото пухкаво зайче, погледна ме и от щастие се разплака. После пяхме, танцувахме и се смяхме. Семейството беше много щастливо и аз също. Никога през живота си не съм имал по-хубава Коледа от тази!