Историята на двете снежинки и облакът Бо

Високо, високо в небето облачето Бо спеше сладък сън. По едно време той отвори очи събудила го беше песента на вятъра, който свиреше на кавала си. Бо скочи и затанцува, Ах, само колко много харесваше тази песен! Бо тихичко се засмя, затова, че отново имаше възможността да чуе любимата си песен. Смехът му падна на Земята под формата на най-красивите танцьорки на планетата –
снежинките. Първоначална те бяха само две, те танцуваха толкова красиво и нежно, и летяха
към Земята. Двете малки снежинки не мислиха за нищо, въпреки, че знаеха, че може би ще се
стопят щом стигнат до Земята. Тогава едната снежинка спря вълшебният си танци каза:
– Сестричке-снежинка, аз много искам да мога да пея, но никоя снежинка до сега не го е
правила! Ще ми помогнеш ли да изпеемзаедно една песен преди да сме паднали на Земята, и
да сме се стопили!
Другата снежинка с радост се съгласи. И само след миг двете снежинки запяха своя собствена
песен. Да, те наистина пяха! Вярно, пяха много тихо, но пък песента им беше невероятна.
Тяхната песен сгря сърцата им, те нямаше как да не се стопят. Но, те не спряха да пеят докато
не паднаха на Земята. Още щом паднаха те мигом изчезнаха.
След това облачето Бо започна да се смее много по-силно и заваляха хиляди снежинки, също
толкова изящни колкото бяха и двете ни героини. От тези снежинки разбира се, някои се
стопиха, но повечето се натрупаха в големи снежни преспи.

След една седмица слънцето изгря отново. Снежните преспи се стопиха. Вече нямаше сняг. Но
точно там където се бяха стопили двете ни героини, пораснаха две кокичета символ на
топлината която те ни донесоха с песента си.

Участва в конкурса „Твоята зимна приказка“