Снежно приключение

Една зимна утрин небето побеляло от тихия и крехък сняг. Скоро земята се покрила със съвършено бяла пелена от нападалите най-прекрасни малки звезди и кръстчета.
Няколко малчугани направили огромен снежен човек от пухкавите снежинки, в който вложили цялата си любов.
Залисани в своята снежна игра, те не разбрали кога пред тях приближил впряг от елени, а от шейната пъргаво наскачали няколко джуджета. Те имали малки закачливи шапки на главите си и смешни пискюли на върховете на големите си обувки.
Децата се изненадали от това неочаквано посещение, а едно от джуджетата им проговорило:
– Ние сме пратеници на Дядо Коледа, а той пожела да Ви съпроводим в неговата снежна работилница, тъй като има нужда от Вашата помощ. Като негови скъпи гости, той ще разкрие само на Вас своята магия…

Снежната работилница била наистина неописуема и децата можели безкрай да се любуват на съвършенството й, но те очаквали с нетърпение да видят своя домакин. Самата мисъл, че ще могат да се докоснат до него ги карала да потръпват от възбуда. В миг тежката порта се отворила, а пред децата се изправил добрия старец. Косата и брадата му били покрити със снежен воал, а одеждите му били обсипани с кристали.
В първия момент децата се стъписали, но той с блага усмивка им заговорил:
– Не се плашете от мен, та нали очаквахте да ме видите. Бъдете мои скъпи гости, аз имам нужда от Вашата помощ. Огледайте се наоколо, вижте колко е натоварено в моята работилница. Джуджетата ми помагат да изработя подаръците, но с всяка следваща година изпитват все по-голямо затруднение. Те не могат да се справят с новите модерни играчки, които децата искат от мен, а празникът наближава и имаме много малко време. Когато видях как играете с пухкавия сняг, разбрах, че ще ми помогнете и изпратих веднага да Ви доведат при мен.

Домакинът развел децата в своята голяма работилница. Запознал ги с джуджетата, които били навсякъде и се трудили неуморно, а децата с радост се включили в работата.
Когато гостите трябвало да си тръгват, старецът им заговорил:
– Искам да Ви се отблагодаря за помощта. Зная, че децата задават на своите родители едни и същи въпроси – „От къде Дядо Коледа взима играчките и как успява навреме да ги раздаде, като има на разположение само една единствена вечер в годината?“ Магията, която имам са именно децата. Тяхната вяра в мен е вълшебството в коледната нощ, с което успявам за миг да разнеса играчките по всички краища на света. Помнете, че тази тайна я знаете само Вие. Не я споделяйте с никой. Нека всички продължат да вярват в добрия старец и поддържат жива магията, с чиято помощ ги правя щастливи. Помнете, че ако я няма вярата, аз няма да съществувам.

След това той се сбогувал с децата, а неговата шейна ги върнала там, от където ги била взела. Децата, опиянени от зимното вълшебство, се взирали към небето, с очакване да зърнат красивия впряг от елени дори само за миг. Те се питали дали това снежно приключение е било истина или сън. Знаели само едно, че тайната на Дядо Коледа ще бъде опазена завинаги, за да е жива магията на коледната нощ.

Участва в конкурса  „Твоята зимна приказка“