Замръзнала приказка

Беше зима. Обикновена зима, но без сняг. А аз толкова обичах снега. Обичах да се пързалям с шейната, да правя снежни човеци, да се замерим със снежни топки с приятелите, да правим ангели в снега... какви забавления само! Но, уви,снегът не идваше, и не идваше... Стоях си в къщи и се чудех какво да правя. Изведнъж се почука на вратата. Малко се стреснах, но отворих. Пред мен стояха в цялата си прелест Елза и Анна. Познах ги, та те бяха любимите ми героини от любимия ми филм "Замръзналото кралство". Не можех да повярвам.
– Здравей, момиче. – първа проговори Анна. – Имаме нужда от помощ.
– Да. – обади се и Елза – май се поизгубихме... Ще ни помогнеш ли?
– А-а-ами как да ви помогна? – едвам смутолевих аз.
– Кажи ни къде сме! – чу се глас отзад.
Беше Олаф. Тогава забелязах и останалите и Кристоф, и Свен.
– Ние тръгнахме на специална мисия, но пътя ни отведе дотук, но къде сме не знаем... – продължи Олаф.
– Ами вие сте в нашето кралство Българленд. Добре сте дошли! – окопитих се вече аз. – Ако искате да излезнем на двора и да поседнем в беседката, да си поговорим. Толкова се радвам, че сте тук. – Може, може! – подскачашеОлаф. – Тук е много интересно. Но не е ли малко топличко, притеснявам се за себе си... ха ха.
Тогава аз им разказах, че сега в нашето кралство е зима. – любим сезон на децата. Но тази година нещо снега се бави. Затова и няма много забавления.
– Това ли е проблема? Мисля, че мога да помогна. – каза Елза.
– Но, сестричке – обади се Анна – какво говориш? Не си го и помисляй!
– Защо Анна? Нали виждаш колко са тъжни децата тук? Ще им помогнем да се зарадват поне малко.

И Елза използва силата си. И в миг заваля сняг – бял, пухкав сняг. Беше красиво. Постепенно земята се покри с дебела снежна покривка. Аз заподскачах от радост. Прегръщах ту Елза, ту Анна. Не вярвах на очите си, така мечтания сняг. Извиках приятелите си и настана голяма веселба – бой със снежни топки. Олаф беше май най-радостен. Виковете му се чуваха надалеч. След това направихме голям снежен човек.
– Ха,ама той май пролича на мен,а? – въодушевено извика Олаф.
– Ех, деца,супер сте!
Елза отново използва силата си и се появи ледена пързалка. Всички се втурнахме към нея. Падна голямо пързаляне и забавление. После и ние, и неочакваните ни гости се включихме в ангелското приключение, правихме ангели в снега. Беше супер. Аз приближих до Елза и и казах:
– Благодаря ти много, Елза! Ти ни направи много щастливи. Бъди почетен жител на нашето кралство. И твоите приятели също. Идвайте, когато поискате.
Тя ме прегърна и ми подаде една снежинка:
– Това е за теб, за да си спомняш за този ден! Защото ти силно си го пожела!

Тогава се чу силен шум. И... отворих очи. Бях си в леглото. Учудих се. Това сън ли беше или.... Погледнах през прозореца, навън тихо се сипеше бял, пухкав сняг. А в ръката си стисках силно малка сребърна снежинка...

Участва в конкурса „Твоята зимна приказка“