Моят приятел драконът

Това щеше да бъде една обикновена сутрин в моя обикновен живот, но нещо не беше наред, не знаех какво, но с малко търпение щях да разбера. Приготвях се за училище и както всяка сутрин изпих чаша чай и тръгнах за училище, но притеснението не си тръгваше от мен. Сякаш ме преследваше по целия път. Когато стигнах, разбрах какво ме е тревожело през целият път. Цялото училище гореше. Пламъци обграждаха вратите и прозорците. В училището имаше плачещи деца,  уплашени учителки, които бягаха по коридорите опитващи се да помогнат на задушаващите се деца.
Реших да разбера какво става. Събрах смелост и отидох до задната врата, там видях голям колкото столетно дърво огнедишащ дракон. С дългата си остра опашка той блъскаше и рушеше училището. Беше много ядосан, търсеше нещо, без което нямаше да си тръгне. Той ръмжеше така, че разклащаше всичко наоколо. Аз се приближих треперейки до него и плахо го попитах:
– Какво т-търсиш? З-защо си така ядосан? – последното, което чух преди да припадна беше думата „теб”.
Когато се събудих се бях озовала в едно меко легло. Явно е било на дракона, защото той стоеше точно до мен. Аз уплашена го попитах:
– Какво искаш от мен?
– Ти си тук, защото аз съм единственият дракон без драконо-човешка връзка – рече той.
– Но, какво е това? – попитах аз готова да се разплача, треперех цялата.
– Всеки дракон е роден за един определен човек.Той (човекът) също е роден специално за дракона. Те заедно имат някаква сила. Това свързване се нарича драконо-човешка връзка. – каза дракона.
– Но, не разбирам. Аз ли съм твоят човек? Защо разруши цялото училище? – казах аз вече плачейки.
– Да ти си моят човек, разруших училището от гняв. Вече всички дракони си бяха намерили човек, а аз още обикалях света да те търся. Търсех те в Египет, Африка, а ти си била в едно училище насред Бургас.
– А как позна, че съм „аз”?
– Погледнах те в очите, ти имаш същият цвят на очите като мен, а и когато дракона е до своят човек очите и на двама ни светят.
– Аз не искам да оставам при теб, искам да ходя на училище и да бъда с родителите си.
– Тогава ще те заведа при царя на драконите, той е много мъдър и ще реши дали да останеш тук или да си тръгнеш. – каза ми дракона и ме заведе при техния цар.

Пътят беше мъчителен и дълъг, минахме през висока планина, бягахме през пустини и прекосихме много гори, а слънцето на места беше безмилостно. Когато най-накрая стигнахме, драконът разказа моята история на царя. Той помисли и каза:
– Момиче, как смееш да излагаш драконите така? Това е обида за целия драконски род.
– Аз настоявам да ме пуснете, да се прибера при родителите си!
– Ще те заключим в стая сама и никога вече няма да видиш родителите си!
– Ох, добре ще се съглася, но трябва да виждам и родителите си. Какво трябва да правя? Каква е целта на тези човешко-драконови връзки?
– Казват се драконо-човешки и целта им е с помощта на свръхсила да помагат на изпаднали в беда хора.
– Добре, а каква е нашата сила?
– Вие владеете водата, заедно можете да създадете 100 литра вода за 5-6 секунди. Силите на твоя дракон да издиша огън се унищожиха веднага щом те видя. – каза царят и замахна с ръка в знак да си тръгнем.
Драконът ми даде моя стая и дрехи, които бяха много странни. Дрехите ми бяха шлемове, поли, панталони и блузи  от метал. Други пък бяха изработени от много пух, облечена с тях се чувствах като полярна мечка. В стаята имаше прозорци, високи и широки по 3 метра. За щастие имаха дълги завеси и от тях си уших рокля, която смятах да облека чак, когато ми се разкъсат дрехите, с които бях облечена в момента. Шлемът беше задължителен, така искаше дракона, трябваше да го нося навсякъде, освен когато спя.

На следващата сутрин се качих на гърба му и той ме отведе на място, къщата на едно момче гореше. Дракона ми каза:
– Бързо, плесни с ръце и посочи къщата на момчето.
Бях много уплашена, но все пак го направих. Тогава стана чудо, от показалеца ми струеше вода. Когато изгасихме пожара се скрихме зад друга къща, така че никой не ни видя.
На следващият ден една река щеше да излезе от коритото си, тога моят дракон ме посъветва да завъртя показалеца си три пъти в кръг и да посоча реката, когато го направих нивото на водата започна да спада, насочвайки се към морето.
Бях толкова щастлива , че имам такава магическа сила, благодарение на моя дракон и че мога да помагам на хората. Когато нямахме работа, просто се качвах върху него и той политаше в небето, а аз се наслаждавах на пътуването. Съветвам ви да се оглеждате, защото може би скоро ще дойде драконът на мечтите ви и ще имате своя драконо-човешка връзка.