Морското приключение на Хълцук и Рибоног

Един ден Хълцук и Рибоног решиха, че трябва да отидат на почивка до далечния остров Горещук пясъчнук. Те искаха да си починат от всичките премеждия, които им се случваха непрекъснато. Рибоног и Хълцук си бяха направили голяма лодка. Долната част беше от дърво, боядисано в червено с тъмносиня ивица по средата. Отгоре се издигаха платна, на едно от които имаше картинка на скелет.
– Трябва да започнем пътуването сега! – каза Рибоног.
Хълцук сложи няколко чанти с дрехи на кораба.
– Готов ли си, Беззъбчо?
Беззъбчо кимна. Той се оригна с такава сила, че лодката потегли напред, докато не достигнаха морето. Лодката потегли. Но скоро се изви силна буря. Духна вятър. Гръмотевица удари небето. Заплиска пороен дъжд. Вятърът духаше с пълна сила. Лодката се потопи във водата.
– О, не! – извика Хълцук. – Край на всичките ни мечти. Помниш ли колко много искахме да отидем до страната на хамбургерите? Бъди спокоен, това никога няма да се случи. Исках да отидем на панаира за дракони и Беззъбчо да спечели първа награда. И тогава щяхме да получим билет за един ден в най-прекрасния лунапарк в целия свят!

Но скоро Хълцук спря да плаче и с Рибоног отвориха уста от изумление. Те бяха под водата и можеха да дишат! Лодката плуваше като рибка. Като говорим за рибки, скоро към тях се стрелна една. Тя беше златна и красива.
– Здравейте! – заговори тя с нежен мек глас. Хълцук и Рибоног отново зяпнаха от почуда.
– Аз съм Бързоперка. А вие кои сте и какво правите в света на морските животни?
– Ние сме Хълцук и Рибоног. Искаме да отидем на почивка до острова Горещук пясъчнук. Но се изви буря и ние попаднахме тук. Как така можем да дишаме под водата?
– Вие сте необикновени. Трябва да се срещнете с кралицата. Нейната вълшебна пръчка ще ви обясни какво трябва да сторите.
Едва тогава те чуха плач и хленчене. Това беше Беззъбчо! Водата беше изгасила целия огън, който се намираше в него. Без огъня си той вече не беше дракон! В такъв случай двамата приятели трябваше незабавно да потеглят.

По пътя срещнаха още много животинки: октоподи, други риби, дори един малък делфин, който им предложи да им покаже как прави задно салто във водата. Най-накрая стигнаха до дома на кралицата – русалка. Разказаха й за всичко.
– Бих могла да помогна на вашия дракон – рече тя. Но както Бързоперка ви е обяснила, вие сте призвани тук, за да помогнете на морския народ. Наскоро близо до нас дойде да живее едно огромно морско чудовище. Всяка нощ то се промъква и открадва по една перла от моята сестра, царицата Сребролюспа Русокосова. Тези перли са ни много скъпи, защото са ни подарък от великия морски цар Нептун и всяка от тях служи за нещо важно. Ще трябва да ги откриете и да ни ги върнете Чрез тях ще може Нептун да дойде и да го прогони от морската ни страна.
Приятелите решиха да опитат. Кралицата им подаде карта към дома на морското чудовище. Когато стигнаха, те видяха нещо като пещера. Около нея имаше водорасли. Входът беше препречен от голяма мрежа. В нея се бяха хванали много рибки. Беше оставена бележка. В нея пишеше: „Излизам за малко. Ще се върна в 18:00 часа. Никой да не прави опити да влезе вкъщи, ако не иска да го опека за вечеря, заедно с рибите.“ Но те не прочетоха последното изречение“.
При първия опит да бутнат мрежата, паднаха в капана.
– Какво ще правим сега? – попита Рибоног. Нищо не можем да направим. – рече Хълцук.
Но в този миг към тях се зададе една риба трион. Тя на драго сърце помогна на приятелките си и на младите викинги да излязат. Когато мрежата беше свалена, двамата приятели с Беззъбчо влязоха, въпреки предупреждението на Рибата трион. Беше много разхвърляно. По пода имаше сладкиши, но никой не посмя да опита – кой знае – може чудовището да е сложило отрова в тях. Перлите бяха в шкафчето до леглото на крадеца. Те ги взеха и се върнаха при кралицата. Тя много се зарадва и даде билка на дракончето. След миг вече то отново бълваше огън.
– Много сме ви благодарни! Нептун ще дойде и ще залови чудовището. За награда ще ви дадем този рапан, който също като перлите е вълшебен. С него можете да дойдете отново в нашия свят. Хълцук и Рибоног благодариха. Скоро те стигнаха до острова и си починаха спокойно.

Снимка: freeimages.com