приказки от деца

Начало | приказки от деца | Мишката Бети и добрият й приятел котаракът Том

Мишката Бети и добрият й приятел котаракът Том

Десислава Василева | 2013-01-29

„Аз и сама ще науча всичко за света. Но затова ще трябва време. Ще трябва да ям повече сирене, за да порасна по-бързо. А когато порасна, непременно ще науча отговорите на всички въпроси.
И мишчицата с решителни стъпки се запъти към голямата бяла врата. Тя се оказа доста тежка, Бетина бута ли, бута и накрая успя да си провре мустачетата. Заслепи я толкова силна бяла светлина, че тя се стресна и отново се скри. Любопитството й обаче надделя и този път тя подаде и ушичките си навън, след това и лапичките и накрая изскочи.
– Аууу! Тя виждаше толкова много цветове, чуваше толкова много звуци, че направо се уплаши. Но пък беше толкова шарено и толкова интересно.“

Бетина най-накрая реши да си потърси приятели. Отиде до хола и видя един котарак. Тя реши да го попита дали искат да станат приятели. Той видя, че малката Бети изглежда сочна и вкусна и си каза на ум:
– Ще й кажа, че искам да й стана приятел само, за да я изям след извесно време.
И й казал, че иска. И така станали приятели.

Един ден стопанката на котарака донесла едно голямо куче, което се казвало Джейк. То било голямо и сиво и страшно и котаракът се страхувал от него. Един ден котаракът отишъл при мишката и й казал:
– Помогни ми, защото ме е страх от кучето, то е голямо и е страшно.
А мишката му отвърнала добре, защото е нейн приятел. Котаракът се зарадвал и си извадил тефтера, за да си записва. И така той направил много капани на кучето.
Кучето било много строго към котарака не го понасяло и котаракът се усъмнил, че кучето може да го изяде.

И така минали две-три години. А котаракът бил истински приятел на Бети. И така си заживели заедно и щастливо и си играели винаги на гоненица и на други игри. Котката се казвала Том, а мишката Бети. Те си останали вечни приятели. По цял ден играели на двора, а когато влизали в къщата правели постоянно пакости. Стопанката отваряла хладилника, те я издебвали и се напъхвали в него. Изяждали всичко и се радвали на пакостите си. Така дните им минавали неусетно – в игри и задружен живот.

Участва в "Конкурс за "Бяла приказка".



Коментари
3 коментара

Давид Мавродиев, 11 г.,

Публикувано на 30.01.2013

Чудесна приказка! Аз имам котарак на име Рижко и един хамстер Блонди и те двамата така си играят, както ти си го описала. Да, котката с мишката могат да бъдат приятели!...

Диди , ,

Публикувано на 30.01.2013

Добра е, но не мога точно да я оценя, защото не знам годинитети! Браво за старанието!

Таня , ,

Публикувано на 30.01.2013

Малко е странна-откъде Бетина знае какво хол и,че се намира в него?Иначе-става!Ако знаех и годините ти,можех да я оценя по-правилно! :)

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град