Мечтаният коледен подарък

Бъдни Вечер е! Вечерта срещу Коледа. След празничната вечеря всички легнахме да спим. Докато се унасях в сън си мислих какво ли ще получа от Дядо Коледа, дали тази година най-сетне ще ми донесе мечтания и дългоочакван подарък - братче или сестриче. Чудех се защо още не ми го е пратил, от седем години му пиша писма с тази молба. Кога ли ще ме зарадва с това? По едно време заспах и засънувах странен сън:

Аз съм Дядо Коледа и трябва да раздам подаръци на децата по света. Тъкмо приготвях шейната, когато при мен дотича едно джудже, което държеше две писма. Не исках да оставя две деца без подарък, затова реших да отворя писмата. В първото пишеше:
,,Мили Дядо Коледа, аз съм момиче на име Лора, моля те подари ми кукла, плюшено мече, моливи, детска прахосмукачка, детска шевна машина, колело и шейна!"
Влязох в склада за играчки, намерих исканите подаръци и ги натоварих на шейната. След това отворих второто писмо...
,,Скъпи Дядо Коледа, казвам се Ани, аз не искам много подаръци, а само един. Чакам го от много години и го желая с цялото си сърце! Моля те донеси ми братче или сестриче!"
Това писмо ме трогна. Но ние нямаме такъв подарък в склада за играчки. И никога не сме имали. Откъде ще намеря? Какво ще дам на това момиче?

Отидох при старата Баба Коледа. Попитах я за съвет. Тя ми каза:
- До сега никой не ни е молил за братче или сестриче. Да, имало е сирачета, които са искали семейство, но...
- Бабо Коледа! - прекъснах я аз - Измислих! Тръгвам, защото нямам време, вече е полунощ, а ме чака толкова работа!
Качих се бързо на шейната и еленчетата полетяха нависоко. Отидох в един дом за сирачета. Там всички спяха, освен едно малко момиченце. То ме чакаше да дойда с насълзени очи. Аз седнах до него и го попитах:
- Какво искаш за Коледа?- въпреки, че знаех какво желаеше да получи.
- Аз съм Линда и искам семейство, което да ме обича и аз да го обичам!
- Добре! А искаш ли да имаш и сестра, освен родители?!
- Искам, разбира се.
- Тогава ела с мен! Бързо, качвай се на шейната! Желанието ти ще се изпълни!
Полетяхме към дома на детето, което мечтаеше да има братче или сестриче и по пътя разказах на Линда за него.
Щом стигнахме, и казах да седне на столчето до елхата и да изчака семейството си да се събуди, след това и пожелах много здраве и тръгнах да раздам подаръците на останалите деца. Рано на Коледа сутрин се прибрах у дома. На прага  ме посрещна Баба Коледа. Аз бях толкова уморен, че и казах само:
- Успях!
И легнах да спя. Много ли спах, малко ли, не разбрах, но по едно време се събудих. Огледах се. Аз съм си аз. Не съм Дядо Коледа. Било е само сън. Но от този сън разбрах, че не трябва да се сърдя на Дядо Коледа, за това, че не праща братче или сестриче. Разбрах, че това е много трудно, дори и за него.
- Но на Коледа стават чудеса.-помислих си аз и отидох да видя какво съм получила. Погледнах под елхата, нямаше нищо. Тъкмо да изляза ядосана от стаята, чух някой да се смее зад дивана. Погледнах и що да видя, едно малко детенце на около пет години.
- Значи ти си моят подарък!?
- Ами... не знам... я виж пак под елхата, този път по - внимателно, мисля, че виждам нещо!
Погледнах отново и тогава видях един малък пакет. На него пишеше:
,,Ти сънува, че си на моето място и се оправи в една доста трудна ситуация. Разбрах, че много искаш да имаш братче или сестриче и затова ти пратих това детенце. Пази го и се грижи за него и бъди добра голяма сестра! Бъдете здрави и щастливи! Знам също, че искаш и други подаръци - книги, обичаш да четеш! Вътре в този пакет съм сложил книги, които много искаш да прочетеш, но не можеш да ги намериш в никоя книжарница...
От  Дядо  Коледа"
- Благодаря Дядо Коледа! Дано да ме чуеш! Това е най - вълшебната ми Коледа! Ти ме направи толкова щастлива! Благодарна съм ти за всичко!