Коледен празник в гората

Коледа наближаваше. Всички животни в гората се стараеха да украсят домовете, гнездата и хралупите си. Украсяваха ги с малки котешки чорапчета, в които слагаха заешки гранулки и други лакомства, правеха елхичките си от бисквитки. Всичко беше празнично и украсено.

– Дрън-дрън! Дрън-дръъън! – изсвири горският пощальон пред къщичката на Бамби. Сърнето леко се протегна и подаде главичката си навън, за да си получи писмото. Костенурчето Франклин и Прасчо му бяха изпратили специална покана за коледното парти. Бамби очакваше тази коледна нощ с огромно нетърпение, защото обичаше да се весели с приятелите си, да си похапват от вкусните бисквитки и да си разменят подаръци. Затова и Бамби се замисли какво да подари на своите приятели. В същия момент Мама Костенурка приготвяше любимите на Пинокио кексчета с парченца шоколад, които той да занесе на партито и да се състезават кой колко може да изяде. В своята хралупа трескаво се приготвяше за коледното парти и Мечо Пух, който реши да се раздели с част от своя скъпоценен мед и да направи вкусна медена питка, в която да скрие и коледни късметчета за приятелите си.

В малката си топла и светла къщичка Мики и Мини правеха малинов сок, любим не само на тях, но и на всички в гората. Томи и Аника бяха на гости на баба си извън града и Пипи и господин Нилсон решиха също да се присъединят към горското парти. Затова и Пипи отрано тръгна из града, за да бъде нещотърсач и да намери най-подходящите подаръци. Всички много се вълнуваха и нямаха търпение да се съберат на полянката сред гората, да украсят най-високото дърво и да се забавляват.

Снегът навън заваля точно в празничната нощ и цялата гора светна с безброй искри. Животните се събраха малко по малко и весело се поздравяваха. Всички бяха донесли по нещо, приготвено от тях, с което да се почерпят и подарък, който да разменят с приятел.У красиха високата елха в средата на горската поляна, но тъй като тя беше много висока, никой не можа да сложи звездата на върха ѝ. Червената шапчица подскочи няколко пъти, но не успя. След нея криле разпери и малкото грозно патенце, но то нямаше сили да литне толкова нависоко. Тогава дойде и решението на проблема. Към голямата компания се присъедини и Пинокио и всички единодушно решиха, че трябва да го накарат да излъже, за да му порасне носът. Пинокио стъпи върху раменете на Мечето Рошко, а Охльо се качи върху него.

– Ти, Пинокио, никога не си ни канил на рожден ден. Всъщност, на колко години си? – попита Дръндьо.

– Ами, на около 12. – отговори дървеното човече.

Тогава носът му изведнъж порасна, Охльо пропълзя по него, Рошко се надигна на пръсти и ето – голямата горска елха вече си имаше връх!

– Урааа! – завикаха всички в един глас.

Камбанен звън извести настъпването на Рождество и тогава настана истинската веселба – размяната на подаръци.

Франклин подари на Мики страхотно ново костюмче от фирмата на джуджетата и Снежанка, Мечо Пух пък даде на Прасчо цял буркан с шарен мед, Пинокио получи яке за носа си, Бамби размени подарък с господин Нилсон и получи украшения за рогца, а малкото маймунче – цветна вратовръзка на банани от Оловния войник. Тигърът получи трамплин от седемте козлета, а пък те – нови звънчета от Страната на Чудесата, донесени им от Алиса. В ролята на Дядо Коледа влезе самият Симба. Всички животни и приказни герои се забавляваха до сутринта. Радваха се на подаръците си, хапваха от вкусните сладкиши и прекараха една незабравима Коледа. Обещаха си и следващата година да бъдат заедно!

Участва в конкурса „Моите любими книжни герои в една история“