Какво са черните дупки?

Повечето хора гледат на черните дупки като на ненаситен водовъртеж в Космоса, който поглъща всичко около себе си. Но това не е съвсем така! Черната дупка е място, в което по някаква причина гравитацията е станала много по-силна, толкова силна, че дори е по-бърза от скоростта на светлината и съответно един път влязла, дори светлината не може да излезе от нея. Може да се каже, че тя е като прахосмукачката на Вселената. Но какво точно означава това?

Всички знаем, че гравитацията е това, което ни държи на земята и заради което можем спокойно да ходим по нея. Но тя все пак може да бъде преодоляна. Хвърляйки топка нагоре във въздуха, тя не пада веднага, а първоначално се вдига много нагоре. Това е така, защото гравитацията се забавя малко преди да я дръпне обратно към земята. Ако се постараете и хвърлите топката още по-силно, тя отива още по-нагоре. Ако имахме силата на Супермен щяхме да хвърлим топката много силно и тя щеше да избяга от планетата преди гравитацията да я „хване“. За Земята тази скорост е около 11 километра в секунда, но с каква точно скорост може един обект да „избяга“ от Земята много зависи и от неговата тежест. Това е така, защото колкото по-тежък е, толкова повече помага на гравитацията да го „задържи“. Например Слънцето има много по-голяма гравитация от Земята, за да избяга нещо от него то трябва да се движи с минимална скорост от 600 километра в секунда. Това е 3000 пъти по-бързо от реактивен самолет! Същото е и при черните дупки. По своята същност те са струпване на огромна маса в малък обем и съответно с много силно гравитационно поле. Толкова голямо, че втора космическа скорост е по-голяма от тази на светлината, в резултат дори светлината не е в състояние да преодолее тази гравитация и оттам идва името „черна“ дупка. Поради тази причина черните дупки са невидими. Единственото видимо доказателство за черна дупка е когато тя „всмуква“ доближилите я космически обекти, които биват придърпвани към нейната вътрешност.

Но как се формират тези толкова опасни и силни черни дупки?

Всъщност преди да станат тези мрачни чудовища черните дупки са били красиви звезди, които са се превърнали в свръхнова, експлодирали са. Когато звезда с около 25 пъти по-голяма маса от тази на Слънцето завърши живота си, тя експлодира. Външната част на звездата се разширява и избухва, но вътрешната част, нейната сърцевина се свива и ако звездата е била с достатъчно голяма маса тежестта от свиващото се ядро ще се компресира толкова много, че някога красивата звезда ще се превърне в черна дупка. Когато всичко е свършило, новата черна дупка ще има няколко пъти по-голяма маса от Слънцето. Черните дупки образувани по този начин се наричат звездни. Най-близката до нас такава е част от бинарна система наречена Cygnus x-1, открита през 1971 година. Намира се в съзвездието Лебед.

Но има още едни по-големи страшни черни дупки наречени свръхмасивни. Те се крият в центровете на някои галактики и са огромни: могат да бъдат милиони, дори милиарди пъти по-големи от масата на Слънцето. Смята се, че те са се образували по същото време, когато и галактиките, в които се намират, но как точно не е ясно. Предполага се, че и те някога са били още по-огромни звезди, които са избухвали близо до други вече съществуващи черни дупки и така се е натрупал повече материал в тях. Астрономите смятат, че има свръхмасивна черна дупка в центъра на всяка галактика и тя просто е част от еволюцията й. Такава черна дупка има дори в нашия Млечен път.

Черната дупка е единственият обект, който е стабилен във вечността. Което довежда до предположението, че в далечно бъдеще Вселената ще е съставена единствено от черни дупки, а накрая – от една-единствена черна дупка. Откриването на черна дупка е трудно. Очевидно е, че тези обекти, които не излъчват нито светлина, нито микровълни или някое друго подобно лъчение, винаги ще са много трудни за наблюдение. Но за сметка на това те имат силно гравитационно поле.