Технологии и гейминг

Начало | Технологии и гейминг | Как се правят компютърни игри?

Как се правят компютърни игри?

Аз детето | 2018-01-16

Как се правят компютърни игри?

Да играеш на компютъра игра отдавна вече не е нещо ново, то си е направо ежедневие. Всеки от нас независимо дали е възрастен или дете играе поне веднъж на две седмици някоя игра на компютъра, телефона или таблета – това показва най-новото проучване. Компютърните игри са това нещо, което ни пренася като че ли в друг свят, уникален свят със свои собствени правила, красиви гледки, звуци и реалности. Но някога питали ли сте се как всъщност са създадени тези интересни игри, които ни пренасят в друг свят?

Естествено, че се създават от хора, но доста креативни хора. За създаването на една компютърна игра се изисква от човека да има много различни таланти, като богато въображение, да може да рисува добре, да има добри разказвателни умения и да знае доста неща за компютрите и технологиите като цяло. Както всички знаем, за да са хубави видеоигрите, трябва да притежават всички елементи от една чудесна история – приключение, опасност, оригинални герои и сюжети. Затова създателите на игрите трябва да умеят много неща, освен това трябва и доста да се стараят и да имат оригинално мислене, защото конкуренцията при игрите е изключително голяма. Но как тези творчески и технически умения помагат да се създаде една видеоигра? Сега ще разберем.

Ако искате да направите видеоигра първо ви трябва план. Трябва да измислите добър, интересен и оригинален сюжет, действие и герои – това са първите и най-важни съставки на добрата игра. След това трябва да се прецени как най-добре ще се съчетаят тези елементи. Много често създателите си правят макети на играта от стиропор или картон, като на този етап дори не се докосват до компютъра. Една игра, ако не е внимателно планирана и обмислена, без значение колко добра графика има, няма да постигне особен успех. Заедно с макетите, хората си имат и специална тетрадка, в която описват всеки аспект от играта – колко нива ще има, как ще се развиват героите, какви нови умения ще получават или загубват при всяко действие на играча и още много въпроси, записват дори най-малкия детайл, като например това дърво, което виждате в ляво на екрана колко по-точно листа ще има. След което минават на героите, те са много важна част от играта, както добре знаете. Тъй като бъдещите играчи си взаимодействат най-много с героите те трябва да бъдат идеално изпипани, не само като художнически обект, но и като качества и дори личностни характеристики. Това отнема понякога дори години.

След като всичко това е направено, цялата история: план, герои, пейзажи, макети, истории, нива се преглежда няколко пъти и ако има нещо, дори най-малко, то се поправя. Добавят се и някои фини специални ефекти към плана, след което се измислят звуците за играта, но отново само като план. Например трябва да се сетите, че ако в някое ниво героят се намира в пещера, то трябва да се чува ехо от стъпките му, дишането му да се чува по-силно и всички тези детайли. Чак след всичко това започва същинската част от създаването на играта или по-точно, това, което ние си представяме, като кажем създаване на видеоигра. Чак тогава започва работата с компютъра, която ще направи плана реалност.

Съществуват много програми, които помагат на създателите на компютърни игри, затова трябва много добре да познавате възможностите им и коя за какъв тип игра би била подходяща. Но само програма няма да е достатъчна, трябва да можете и да програмирате. Съществуват два вида програмиране, а именно системно и приложно. Създаването на игри или програмирането на тяхното ядро се отнася към приложното, а не към системното програмиране. Игрите са предимно пазарен продукт и като такъв те трябва да гарантират максимална печалба при минимум вложени средства за първоначална инвестиция. Когато работите по голям проект е от изключителна важност да документирате всичко извършено на всеки етап от проекта. Още по-важно е обаче да гарантирате, че това, което сте създали ще работи. Също така е добре да се знае, че за създаването на една хубава компютърна игра, каквито ние често играем са необходими повече от един човек.

Едни от най-важните хора са т. нар. гейм дизайнери. Точно за тези хора говорихме досега. Гейм дизайнерът определя почти цялата игра. Гейм дизайнерите работят в тясна връзка със сценаристи. Тяхната роля е да опишат света на играта, сюжета и да защитят механиките, измислени от гейм-дизайнерите. Например, ако гейм-дизайнерът реши, че е необходимо умение, което да поразява няколко противника около персонажа, сценаристът трябва да каже, че това е ръчна граната (или може би магическа огнена топка, ако действието на играта се развива във фентъзи свят).

И сценаристите, и гейм-дизайнерите работят често с консепт артисти (или художници). Те подготвят визията на играта. Рисуват цели сцени, отделни обекти, същества, персонажи и демонстрират чрез картини как би изглеждала готовата игра. Обикновено, преди изработването на какъвто и да е обект за играта – от тревичка до комплекс от сгради – художникът вече е задал желания вид на предмета. След създаването на предварителната концепция обектът минава в ръцете на 3D дизайнерите. Тяхна работа е по картината на консепт артистите да направят компютърния модел, който ще се използва в играта. 3D дизайнерите са едновременно скулптори, архитекти и „магьосници“. Освен че трябва да се погрижат обектът да изглежда реалистичен и красив от всички страни, те се стараят той да е съставен от достатъчно малко части (полигони/триъгълници/точки...), така че добавянето му в света да не „забива“ компютъра на играча.

Някои обекти, например живите същества, изискват още работа. Тогава се включва екипът от аниматори. Те задвижват отделните части на обекта по различни правила. За всяко същество са необходими множество анимации – за ходене, тичане, атакуване, понасяне на щета, умиране. Ако за работата на изброените дотук екипи има сравнително ясна последователност при разработването на играта, то за последния екип е характерно, че те трябва да са навсякъде във всеки момент. Задачата на програмистите е да навържат всичко в един продукт, който да изпълнява изискванията на другите екипи. Отделно те създават и помощни инструменти за колегите си. Например – инструмент, с който гейм дизайнерите да „редят“ света. Програмистите работят със и за всеки друг екип. Те не правят само един продукт, а редица програми, от които само една ще достигне до играчите



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град