Как работят тъчскрийните?

Може би не знаете, но едно време компютрите изобщо не бяха такива, каквито са сега. Тогава нямаха картинки, игрите бяха много по-прости и несъвършени и дори не можеха да се управляват с мишка, а само с команди, които се пишат от клавиатурата и различни клавишни комбинации. Представяте ли си колко трудно е било да се играе на такъв компютър. Сега обаче всичко е различно и за щастие това време е преминало много отдавна. Сега можем да караме нашите компютри да правят много неща само чрез кликване с мишката, а дори и нещо повече. Днес компютрите и новите мобилни устройства се използват чрез тъчскрийните или чувствителните на допир екрани. Те вече всъщност изобщо не са новост за нас от лаптопите до смартфоните и таблетите сензорните екрани са навсякъде, където погледнем. С напредъка на технологиите, дори клавиатурите и мишките бързо се превръщат в част от миналото. Защо да се обременяваме с подобни устройства, когато можем да имаме това което искаме само с едно докосване. Дааа... тъчскрийните са лесни за използване, но питали ли сте се някога как точно работят?

Сензорният екран е вид невидима клавиатура, залепена към предната част на вашето устройство. За да разберете по-добре как работи, ще ви разкажем накратко и за клавиатурата. По същество всеки клавиш от клавиатурата е електрически ключ. Когато го натиснете той затваря електрическа верига и прави така, че по нея да протече слаб ток. Токът варира в зависимост от ключа, така компютърът разбира кой клавиш натискате.
Сензорните екрани работят на подобен принцип, но не съвсем същия.

Тъчскрийните са електронни визуални дисплеи, които позволяват на потребителя да взаимодейства директно с това, което се показва на екрана, вместо да използва посочващо устройство като мишка. Сензорните екрани са предназначени да отговарят на докосване на пръста и макар да се смятат за ново изобретение, за първи път са разработени от Е. А. Джонсън от Англия още през 1965 година. Тогава той публикува статия за тях. Днес с оглед на многото различни видове устройства, които използват тази технология, не е изненада, че има няколко различни вида сензорни екрани. Всеки вид работи по малко по-различен начин от останалите.

Така наречените резистивни сензорни екрани използват два тънки метални слоя разделители. Електрически ток тече през двата слоя. Когато докоснете екрана, двата слоя се свързват в точното място, където е докоснато. Този контакт създава промяна в областта на електроенергията, която операционната система на компютърното устройство може да следи.
При втория вид, наречен капацитивна система, слоят, който съхранява електрическия заряд се намира на стъкления панел на дисплея. Когато потребителят докосва екрана с пръст, част от заряда се трансформира до потребителя, като в същото време зарядът на капацитивния слой намалява. Този спад се измерва от електроди, разположени във всеки ъгъл на дисплея. Мястото, което е натиснато от собственика се определя от контролер, който наблюдава относителните разлики в заряда във всеки ъгъл и после препредава тази информация към драйвера на тъчскрийна. Преимуществото, което има капацитивната система е, че пропуска почти 90% от светлината на дисплея, докато резистивната система предава само 75%. Това дава на капацитивната система много по-ясна и чиста картина.
Основният недостатък на капацитивния дисплей е, че изпитва затруднения при работа при много ниски температури и може да не определя напълно вярно координатите, а понякога дори може да спре да функционира.

При третият – SAW технологията – на дисплея има повърхностно акустични вълни има два преобразувателя (един получаващ и друг изпращащ), които са поставени заедно с индексите x и y на стъкления панел на дисплея. Там се намират и рефлекторите – те отразяват електрическия сигнал, изпратен от единия трансдюсер до другия. Приемащият трансдюсер е в състояние да реагира във всеки един момент, ако се усети някаква промяна в нивото на вълните. Тази система няма метални покрития на дисплея, което позволява 100% пропускателна способност на светлината и перфектна яснота на изображението. Това прави системата най-добра за показване на подробни графики.

Когато сензорните екрани станаха популярни за първи път, те можеха да усетят само една точка за контакт в даден момент. Технологията напредна значително през последните години. Днес много тъч устройства предлагат мулти-тъч технология. Тази технология позволява на устройството да тълкува множество допирни точки едновременно. Тоест, сензорните екрани вече могат да „разбират“ кога ги пипаме само с един пръст, кога с два или повече, което допреди няколко години беше невъзможно.