Защо адресите на уебсайтовете са на латиница?

Всички знаем какво е уеб адрес на сайт, нали? Няма как да е иначе, все пак ги използваме всеки ден. Затова няма да ви обясняваме какво точно са, това вие много добре знаете. Само ще ви кажем, че на тези адреси специалистите и по-запалените по компютрите казват URL (съкращение от Uniform Resource Locator на български Унифициран локатор на ресурси) URL адресът е уеб адресът, който въвеждате в браузър, за да достигнете до уебсайт. Всеки уебсайт има URL адрес. Например URL адресът www.az-deteto.bg ще ви отведе където сте и сега. Това е ясно, нали? Но питали ли сте се нещо друго: защо независимо от това, че сайтът ни е на български и с българско име, трябва да го пишем на латиница. На кирилица може би би било по-лесно, а и някои адреси са объркващи: ако някой адрес съдържа например буквата „ч“ как е написана точно тя: дали е „ch“ или „tch“... За всичко това си има логично обяснение.

В ранните години на интернет единственият начин да се свържете с друг компютър бил като в браузъра напишете неговия уникален IP адрес. Вероятно сте чували за IP адресите. Те следват интернет протоколите. Всяко устройство, което е свързано към интернет има IP адрес. Точно благодарение на този адрес един компютър може да намери друг в интернет и да му предаде или изтегли необходимата информация от него. Но да продължим: този IP адрес е дълъг и труден за запомняне, защото е например: 85.14.28.171. Представете си вместо адресите с букви на любимите си сайтове да трябва да помните и пишете тези числа всеки път. За наше щастие това не е така още от 1983 година, когато броят на компютрите в мрежата интернет продължавал да расте като луд и университетът в Уисконсин се принудил да разработи Domain Name System (DNS), система, която преобразува цифровите IP адреси на по-лесни за запомняне домейни, имена на адреси на сайтове.

Това обаче съвсем не е краят. Вече ви споменахме, че тези адреси днес се наричат URL. Това е още по-усъвършенствана система от DNS и е разработена благодарение и на британския учен Тим Бърнърс–Лий, който изобретил World Wide Web, и от 1992 година компютрите в мрежата вече били повече от милион. Това наложило през 1994 година да се изобрети и набор от стандарти за уеб адреси, които се наричат URL. Това обаче не означава, че в тази система не могат да бъдат въведени и имена на кирилица например. Въпросът е, че за да бъде адресът по-лесен за четене, писане и най-вече разпознаване от компютрите и да не чакаме много, докато го познаят, URL адресите са ограничени до малък брой символи, а именно главни и малки букви на английски език, цифрите от 0 до 9 и няколко символи като тиретата, както е в нашия сайт. Освен това, за да напишем един адрес, трябва да използваме клавиатурата, нали така? На кирилица е лесно имаме клавишите, но има някои други специфични езици с доста интересни азбуки, като например арабския и китайския. Представете си колко трудно би било за компютрите да се ориентират в китайската азбука. Ето затова най-добрите специалисти в света, които се грижат за интернет са решили, че засега е най-добре адресите на сайтовете да бъдат на латиница (английски). Поне засега...

Вече има и адреси на кирилица, но те не са много и не се отварят с всеки браузър.