Лео и Шишарката

Мили деца,
Спомняте ли си, вчера Лео се срещна с Магьосника на шарките! А след това дори геройски го победи с гумата!
Днес странните приключения на Лео продължиха с още по-необикновена история! Още през нощта лъвчето усети, че в гърлото започва да го боцка нещо. Дори сънува, че е в гората, разхожда се сред висоооки високи борове, слънцето го гони между клоните им. Понякога дори – че събира шишарки. А накрая даже, че без да иска лапва една. И се събуди. Събуди се именно със шишарка в гърлото!
“Колко странно, помисли си Лео, защо ли я лапнах тази шишарка и не беше ли това само сън?”
Когато се огледа, лъвчето видя, че по цялото му тяло са избили малки точици... точно като на болното дете, което все още се излежаваше сънено в леглото си. Пъпчиците дори леко сърбяха, но любезната линейка от коша с детски играчки веднага се появи и намаза всички пъпчици с бяло кремче, което успокои болката.
Лео благодари и се отдаде на самотните си размисли. А те кръжаха около шишарката в гърлото... беше се заклещила здраво там и не мърдаше! Което определено не беше никак приятно.
Ето че пред прозореца притича катеричка. Лео се опита да я извика, но без успех – гърлото го болеше много. След малко катеричката отново се появи, но този път скокна на прозореца и остана там за по-дълго. Лео я заговори:
– Здравей! Ти нали обичаш... км, – прокашля се лъвчето, – шишарки?
– Да, обичам, Лео. Защо питаш?
– Имам една в гърлото ... мнооого ме боли! – с прегракнал глас отговори нашият приятел.
– В гърлото? – попита учудена катеричката, която за първи път чуваше подобна история – плюшена играчка с шишарка в гърлото... – Мисля, че това е невъзможно! Да не би да искаш да кажеш, че имаш шарка? Я виж как си се маскирал целия на петниста хиена, не приличаш на лъв с тези пъпки.
– Не, не, говоря за шишарка в гърлото ... – тъжно каза Лео, наведе глава и заплака от болка и обида от липсата на всяко разбиране от Катеричката. Тя пък на своя страна отметна назад опашка и продължи със скоковете си из дърветата в градината.
Лео хълцаше в полуплач, когато отново се появи милата линейка от коша с детски играчки. Тя прегледа старателно гърлото на лъвчето, предписа му сладък сироп и каза, че с него шишарката скоро ще се стопи и той ще е отново здрав.
Лъвчето се успокои, изгълта бързо голяма лъжица от сиропа, успокои се и заспа. И сънува не друго, а как шишарката се стопява и накрая излиза от гърлото му благополучно. А когато се събуди, гърлото вече наистина не го болеше, а и пъпките по тялото бяха завехнали и той се зарадва, че всичко е отминало – и шарка и шишарка!
Е, мили деца, спете и вие сега! И лека нощ!