приказки за лека нощ
Лео и Магьосникът на шарките
Продължава от Лео лети с ракета!
Мили деца,
в този ден Лео скучаеше, когато из стаята се разнесе телефонен звън, майката вдигна телефона и разбра, че се обажда медицинската сестра на детската градина. Тя съобщаваше, че детето има шарка. Майката леко се притесни и бързо излезе, запътвайки се към детската градина, а Лео се замисли ...
Лео не знаеше какво е “шарка”. Представи си, че е нещо, свързано с боички и веднага хвана един голям молив, нарисува на белия лист няколко точки и в този миг се случи нещо неочаквано! Пред него застана възрастен мъж, с голямо лилаво наметало и висока островърха черна шапка на лилави точки.
– Аз съм Магьосникът на шарките! – каза с бавен и плътен глас мъжът.
Лео отстъпи крачка назад, погледна въпросително, със свъсени вежди, после погледна и своя лист, на който рисуваше и с изумление видя, че точките, които бе нарисувал бяха изчезнали! Явно от тях се бе появил магьосникът!
– Здравей, аз съм Лео и съм плюшена играчка! – каза без капка страх в гласа си нашето лъвче, гледайки право в очите страховития старец. – Какво искаш, Магьоснико на шарките?
– Знам, че си Лео, и идвам от твоите мисли! Искам да ми помогнеш да завладея тази стая! Защото е времето на шарката!
Последните думи се сториха доста общи и безсмислени на Лео. “Времето на шарката” – нещо подобно бе казала и медицинската сестра. Но какво все пак е “шарка”, питаше се Лео.
– Ти искаш да знаеш какво е шарка? Ха-ха, нека ти кажа – това са петна, малки или по-големи, петна, които се появяват навсякъде! Навсякъдеее!!! – смееше се с грозния си глас старецът. А междувременно бе хванал молива на Лео и бе започнал да рисува точки навсякъде – не само по листа, но по етажерката, книгите, дори по тапетите!
Лео стоеше леко изплашен и се чудеше какво да направи. Оглеждаше се в търсене на помощ. Дебелите книги дремеха, все едно нищо не чуваха, пердето дори се поклащаше леко в следобедната си дрямка. Лео загуби всяка надежда!
И изведнъж му хрумна гениална идея! Бързо взе гумата и започна да трие точките, нарисувани от магьосника! Една след друга точките изчезваха след енергичните движения на Лео с голямата сива гума. Без да издава звук лъвчето застана зад Магьосника на шарките и започна да трие наметалото му. И да, то се триеше! А старецът не се усещаше ни най-малко и продължаваше да рисува точки навсякъде. Лео побърза и постепенно изтри дори краката, след малко и ръцете, когато старецът се усети и започна да вика с цяло гърло, но Лео продължи мисията си и скоро изтри всичко и от стареца не остана и следа! Ох! Успокои се лъвчето! Оставаше да изтрие и точките, нарисувани из стаята, за да не разбере никой нищо!
Тъкмо привършваше и майката и детето се прибраха. Бяха минали до лекарския кабинет и разбрали, че заради болестта детето ще трябва да си остане у дома за седмица. И да не се вижда с други деца. Е, това си имаше и добри страни, помисли си Лео – щеше да има много игра!
Лео се усмихна и се успокои и дори леко задряма, там, в своето ъгълче, най-горе на етажерката за книги.
Е, мили деца, спете и вие сега! И лека нощ!
... ..., 13 г.,
Публикувано на 09.05.2010
много интересно
Цветелина Дафинкичева, 8 г.,
Публикувано на 03.08.2010
хубава приказка