Лео лети с ракета!

Мили деца,
днешният ден бе от тези, дългите, в които игрите нямат край, а вечерта е уморена и се заспива лесно ... Детската стая вече бе утихнала и погълната от тъмнината на нощта, но Лео не успяваше да заспи, защото до чувствителното му носле идваше мирис на лепило. Мда, наблизо, точно на съседната поличка с книги, високо, високо най-горе бе поставена ... ракета! Да, именно ракета бяха измайсторили от картон и лепило децата днес, бяха я оцветили старателно с водни боички и с пастели и бяха оставили близо до Лео на секцията с книгите, за да съхне. Ракетата бе като истинска – нашето лъвче я гледаше с възторг и не можеше да заспи не само защото му миришеше леко от лепилото, но и защото много, ама наистина много му се искаше да полети с тази ракета!
А колко се бяха постарали децата – ракетата бе сребърно-сива, с илюминатори – да, така се наричат прозорчетата, през които космонавтите да могат да гледат звездите наоколо, с люкове – така пък се наричат вратите, през които се влиза в ракетата, дори с остър връх, за да може да пори с голяма скорост небесата! Истинска ракета!
Лео се позамисли, позамисли, пък реши, че няма да е лошо да разгледа ракетата отблизо. Така и така вече всички спяха и нямаше да забележат. Промъкна се нашето лъвче по-наблизо, застана само на сантиметър от нея и дори с малко страх, но я докосна с края на пухкавото си палче. След малко набра още смелост и дори побутна с лапа люка – той поддаде и Лео влезе бързо, затвори го след себе си, огледа се, сърцето му туптеше с бясна скорост ...
Никой не го усети, никой не разбра, че е вътре – можеше да продължи! А колко интересно беше в ракетата! Имаше толкова много лампички, ръчки и бутони на пулта, с който се управлява! И голям удобен стол, точно по негова мярка! Лео седна със скок в стола и затегна колана си. Издаде заповед “Пригответе се! Излитаме!”, поогледа бутоните и добави: “Да! Излитаме след 5, 4, 3, 2...” и въобще без да се замисли лъвчето стигна до “1”, изрече го и натисна голямото копче “Старт”! Двигателите забумтяха. Сърцето на Лео забумтя, а той самият се разтрепера – дали от излитането на ракетата, дали от страх или от силно желание да полети – не знам. И ето, ракетата набра мощ и се отдели от Земята, полетя високо, високо в небето, а скоро достигна и звездите! Лео бе невероятно щастлив! Гледаше безкрайната небесна шир и усмихнато махаше на звездите! Беше станал космонавт! Беше първото плюшено лъвче в Космоса!
Така отмина нощта, в летене между звездите! На сутринта ... е, знаете, деца, Лео се събуди, невярващ на очите си, че се е завърнал, след като е полетял из небесата! А ракетата бе на същото място, в очакване децата да продължат играта си с нея и самите те, на свой ред, да полетят, както нашият приятел малкото лъвче Лео!
Е, деца, приятен полет из звездите и за вас! И лека нощ!