Тигърчето Тео и големите бели кучета

Тео се събуди, но този път нямаше весели балони, а върху него се нахвърлиха две големи бели кучета. И взеха да го размятат насам натам из една голяма, голяма стая.

Тигърчето се разпищя, но понеже беше плюшена играчка, никой не го чу.

Добре, че в стаята влезе една какичка и започна да се кара на кучетата:
– Какво правите, какво правите, веднага пуснете тигърчето! – и го измъкна от една огромна, огромна кучешка уста с още по-огромни и бели зъби.
Тео си отдъхна. Пипна си ушите – бяха си на място, опашката – хубавата му раирана опашка и тя. Значи беше цял и невредим. Но, къде беше попаднал?
Нали беше подарък на малко, сладко бебе. И изведнъж се озова в устата на тези две големи бели кучета. Тео се омърлуши и се сви на дъното на кутията, която какичката беше качила на един шкаф. Но това хич не попречи на двете бели рунтави чудовища да подскачат, да джавкат и да искат отново да го сръфат. Тео беше готов да заплаче, когато чу:
– В суматохата забравиха подаръка на Тео в нашата кола, трябва да го занесеш на Лили и Иван. – чу Тео отново гласа на хубавата какичка – неговата спасителка.
– Не, може ли утре – отвърна мъжки глас.
– По-добре днес. Знаеш ли какво тичане по магазините му удари Иван да търси тигърче за Тео. Нека се радват.
– Хубавооо... – чу тътрене на чехли Тео. – Сега ще отскоча до тях да се почерпим още веднъж за сина на Иван. Мятай тигъра и да потеглям.
– И да се върнеш скоро. – чу за последен път гласа на какичката.

И след това малко приключение, което както се досещате беше много драматично за едно малко плюшено тигърче, най-накрая Тео се озова в къщата на мечтите си.

Голяма стая с хубави цветни тапети. Малко синьо креватче с лунички и звездички над него. Всичко беше меко, топло и приятно. Чуваше се тиха музика и Тео видя своя малък приятел, който също се казваше Тео, да спи. От кутията този път го извадиха не острите зъби на свирепо куче, а едни нежни и ухаещи ръце, които го поставиха на едно рафтче – точно до креватчето на бебето.
– Ето я първата играчка на нашия Тео – каза майката и се усмихна.
– Първите играчки са и най-любимите – усмихна се таткото и я целуна.

И Тео се усмихна и вълшебните му копчета очи му подсказаха, че е попаднал на много, много хубаво и добро място. Мечтата му се беше сбъднала. Тео имаше дом. Беше любимец. Никой не му се подиграваше за смешните райета.

Сложиха го на най-хубавото място в стаята, откъдето можеше да наблюдава как неговият приятел расте, да го пази и да си мечтае на воля за весели игри и приключения.

Тео се успокои. Сви се на малката лилава плюшена възглавничка до него и се загледа в бебето. Беше толкова малко и сладичко. Сега забеляза, че са го облекли в пижамка на жълти и лилави райета – точно като него. Така се зарадва, че това са любимите цветове на тези мили хора. Тео отново заспа, мечтаейки как неговото момченце Тео скоро ще порасне.

Тео става колекционер на хубави думи

Оцвети Тео