Фактите за създаването и разпространението на славянската писменост, които всеки трябва да знае

Създаването и разпространяването на славянската писменост е неразривно свързано с живота и дейността на светите братя Кирил и Методий. Относно техния етнически произход има спорове, но това което се знае със сигурност е, че са родени в Солун – област населена със значителни славянски маси още в края на VI и първата половина на VII век. Обстоятелството, че са познавали отлично славянската реч кара някой изследователи да допускат, че майка им е била славянка или най-малкото, че са живеели в славянско обкръжение. Абсолютно ненаучни са твърденията главно на историци от съседна Македония, че двамата братя са македонци – народност, която през средновековието не е съществувала. Спорна е и годината на създаване на славянската писменост. Според някой тя е създадена през 855-863 година, според други – 865 година. Всъщност единственият историк, който споменава конкретна година на създаване на славянската писменост е старобългарският писател Черноризец Храбър в единственото запазено негово съчинение „За буквите“, в което той сочи за година на създаване на славянската писменост 855 година. Двамата братя обаче осъществяват своята великоморавска мисия през 863 г. именно с цел да приложат богослужението във Великоморавия на славянски език. В тази връзка съществува и компромисно становище, според което основите на славянската азбука били през 855 г., но богослужебните книги на славянски език и създаването на първите славянски творби продължило до 863 г.

В живота на двамата братя е имало редица мисии – сарацинската, хазарската в Крим, но основно значение в историята на славяните има тяхната великоморавска мисия. Тя се осъществява по искане на новопокръстения княз Ростислав с цел да бъдат наложени славянска писменост и славянско богослужение в църковния живот на страната. Двамата братя изпълнили отлично мисията си, но тук срещнали съпротивата на немското духовенство. Римската църква била по-консервативна от Цариградската и поддържала идеята на триезичие тоест еврейски, гръцки и латински език. На публичен диспут във Венеция Константин-Кирил блестящо защитава правото на всички народи да имат своя писменост да славят бога на своя собствен език. Тяхното дело се увенчава с успех, когато при посещение в Рим получава признание от Папата. След смъртта на Кирил (869 г.), Методий продължава да отстоява позициите на славянството в ожесточена борба с немското духовенство, което се стреми да наложи влиянието си над него.

След като Методий умира (885 г.), като архиепископ на Великоморавия, учениците на двамата братя са изгонени от страната. Някой от тях получават радушен прием от българския владетел княз Борис I, който не само, че ги приема, но и създава подходящи условия за работата им в българските земи. Най-активна дейност осъществява Наум в столицата Плиска, и Климент, който е изпратен в областта Кутмичевица с център Охрид. В резултат от тяхната упорита и ползотворна работа са обучени голям брой хора за нуждите на църквата. Освен това те осъществяват активна творческа и преводаческа дейност. По тяхна инициатива се строят множество църкви и манастири, смята се че Климент е автор на едно от най-значимите жития на Константин и Кирил. Известно е, че Кирил създава графично значение (азбука) отговарящо на спецификата на славянския език, наречена глаголица. По-късно глаголицата е заменена с друга азбучна система, близка до ползваното тогава във Византия гръцко писмо, употребявано и до днес и известно под името кирилица. Според едни изследователи кирилицата е въведена от Климент, тъй като нейната знакова система е по-лесна за усвояване, а според други глаголицата е заменена с кирилица в процеса на нейното практическо прилагане, като една по-достъпна и позната форма, близка до употребяваното по-рано гръцко писмо.

Приемането на християнството и създаването и разпространението на славянска писменост и книжнина са основни фактори за преодоляването на различията между славяни и прабългари и за формирането на единен български народ. Народността е категория, която се характеризира с няколко основни черти. За нейното изграждане са необходими обща територия, общ език и религия, единно държавно управление и наличието на единно народно съзнание. Чрез християнството България е приобщена към тогавашната европейска цивилизация, към нейните ценности и културни достижения, не на последно място по значение е и фактът, че именно оттук, от българските земи, славянската писменост и книжовно творчество се разпространяват между другите славянски народи.

Източник на информацията: bg-istoria.com