Създаване и развитие на българската държава (VII-IX в.) в четири факта

1. Битката при Онгъла и нейните последици

Заселвайки се в Онгъла, аспаруховите българи започват нападения на византийските територии в днешна Добруджа. През 678 г. те стигат с конницата си до Цариград, възползвайки се от арабската обсада на града. През 680 г. император Константин IV насочва вниманието си към новите заселници и голяма войска по суша и море потегля към укрепения стан на Аспарух. След няколкодневна обсада императора се оттегля за лечение в Несебър, което обаче се изтълкува от войската му като бягство. Прабългарите използват този момент напускат укреплението си и атакуват обърканата византийска войска. Аспарух преминава Дунав и навлиза в североизточните части на България, тогава вероятно той урежда и отношенията си със славяните в Мизия. През есента на 680 г. аспаруховата конница нахлува в Тракия и стига до днешна Варна. Притиснат от Аспарух от изток и от прабългарите от север през 681 г. Константин IV е принуден да сключи мир със задължението да плаща ежегоден данък на прабългарите. Това е своеобразен откуп, срeщу който Аспарух се задължава да не напада византийски територии. Предполага се в края на VII и самото началото на VIII век основателят на българската държава загива в сражение с хазарите.

2. Укрепване и териториално разширение

Наследник на Аспарух е хан Тервел (701-718 г.). Той се намесва неколкократно в политическите борби във визнтийската столица. През 705 г. Тервел подкрепя византийския император Юстиниан II да възстанови властта си в резултат на което той е щедро награден, удостоен е с една от най-високите за онова време византийска титла кесар, и получава областта Загоре (Ямбол и Бургас). През 708 г. Юстиниан II прави опит да си възвърне обратно отстъпената територия, през 718 г. Тервел сключва мирен договор с византийки император Теодосий III който има политически и търговски характер.

В 717 г. в Константинопол отново има преврат и на престола идва Лъв III, наречен Исавър. В началото на неговото управление многобройни арабски войски обсаждат византийската столица. Благодарение на намесата на тервеловата войска арабите са разбити Константинопол е спасен, а опасността от арабска инвазия към Западна Европа е преодоляна.

През следващите десетилетия България е обхваната от политическа криза предизвикана от борбата за овладяване на престола между представители на различни прабългарски родове, така за кратко на българския престол се изреждат множество владетели, което води до сериозно отслабване на българската държава. Кризата е преодоляна едва към края на VIII век при управлението на хановете Телерик и Кардам.

3. България при хан Крум (803-814)

През 803 г. на българския престол застава хан Крум, в 803 г. той присъединява редица територии към авоарите на българските земи населени с преимущество с български славяни. Възползвайки се от слабостта на Империята хан Крум завзема редица нови територии и градове. В отговор на това византийския император Никифор I предприема поход срещу българите, в този критичен момент Крум предлага мир, но императора го отхвърля, превзема и опожарява столицата Плиска. В същото време хан Крум мобилизира всичките си сили и през нощта на 25 срещу 26 юли атакува всичките части на Върбишкия проход. Византийците търпят голямо поражение, а самият император загива.

През следващата година Крум завзема редица територии в Тракия земите между Одрин и Несебър. През 813 и началото на 814 година хан Крум подготвя мащабен поход срещу византийската столица, но в разгара на приготовленията умира.

Освен големите външнополитически успехи хан Крум предприема редица стъпки за вътрешното укрепване на държавата. Той въвежда централизирано управление назначавайки местни управници в отделните части на страната. Хан Крум също въвежда общи правила за всички поданници, той издава седем разпоредби, известни още като крумови закони

с което съдейства за вътрешното подразделение на страната между славяни и прабългари.

4. България при наследниците на хан Крум

След Крум властта е наследена от хан Омуртаг (814- 816). През 816 г. той сключва мирен договор с Византия, който урежда границите между двете държави, размяната на пленници и статута на пограничното население. През 827 г. Омутртаг предприема поход с лодки по р. Дунав и защитава западните граници на българската държава. Хан Омуртаг е известен с активната си строителна дейност, наследникът на Омуртаг е най-малкият му син Маламир (831-836 г.), който обаче е твърде млад и управлява заедно с кавхан Исбул. През 837 г. на престола застава хан Пресиан (837-852 г.) той е племенник на Омуртаг син на брат му Звиница. През 837 г. Пресиан отвоюва от Византия значителна част от днешна Македония и поречието на р. Струма.

През 852 г. в двора на Людвик Кемски пристига българско пратеничество, което съобщава, че на българския престол има нов владетел и потвърждава сключения по-рано договор.