История на българските земи в древността

Тя включва времето от възникването на първите цивилизации до началото на средновековната епоха – 5 в. Като цяло древната история се развива на отделни периоди, които обаче отнесени към историята на българските земи имат по-различни граници в сравнение с тези на световната история.

1. Палеолит (старокаменна епоха) – Това е най-ранната и най-продължителна епоха в развитието на човечеството. Започва с появата на първите хора преди около 2,5 милиона години и завършва около 12 000 г. пр. Хр. От своя страна във вътрешен план палеолита се дели на ранен, среден и късен. Хората през тази епоха обитават естествени пещери и се препитават предимно с лов на диви животни. През средния палеолит доминират неандерталците, а през късния кроманьонците, които се смятат за първите представители на съвременния човешки тип (хомосапиенс). Най-древните следи от човешко присъствие в днешните български земи са от края на ранния палеолит (около 200-100 хил. год. пр. Хр.)

2. Неолит (новокаменна епоха) – Неолитът настъпва след мидолита (средна каменна епоха) в резултат на серия климатични промени съпроводили края на ледниковата епоха преди около 12 хил. години. Те довели до затруднявания в препитанието на тогавашния човек, в следствие на което се въвеждат земеделието и скотовъдството, като независими от природата източници на препитание. Постепенно земеделието и скотовъдството се разпростират от Балканите към Западна и Централна Европа. Обитателите на неолитните селца се занимават главно със земеделие и скотовъдство, но ловът и риболовът продължават да съществуват в тяхното ежедневие и бит. Най-важно значение имат зърнените култури. Предполага се, че по това време започнало отглеждането и на зеленчуци, но доказването на това е трудно. От животните се отглеждат овце, крави, а също и кучета, които се използват в лова.

Както през палеолита и мезолита така и сега основните сечива и оръжия били изработвани от камък, кост, животински рога и дърво, които обаче били усъвършенствани.

Друго важно въведение на неолита било производството на керамични съдове.

3. Енеолит (халколит) (медна каменна епоха)

На границата между 6-5 хил. год. пр. Хр. неолитът на Балканите постепенно бил заместен от следващия период наречен Енеолит. От това време датират и първите метални изделия. Сечива и накити изработени от чиста мед. По това време се появяват и първите некрополи, разположени обикновено западно от селищата. Богатите погребения от Варненския халколитен некропол говорят за наличието на една замогнала се част от тогавашното общество, притежаваща власт и богатство.

4. Бронзова епоха – започнала в края на 4-тото хилядолетие пр. Хр. и продължила около 2000 години.

През тази епоха каменните сечива били окончателно изместени от металните, изработените от бронз(бронзът е сплав от мед и калай), която се отличава със сравнително ниска точка на топене, което облекчавало леенето, и със значителна твърдост. Сред важните нововъведения било отглеждането на коне.

През бронзовата епоха Балканският полуостров бил населяван нееднократно от ново население. В резултат на смесването на пришълците и завареното население, постепенно се очертали древните балкански народи: траките в източната част, илирийците в западната част и елините в южната част.