приказки от деца

Начало | приказки от деца | Една възможна история за Луна

Една възможна история за Луна

Адриана Кика | 2017-06-06

Една възможна история за Луна

Когато се събудих, майка ми седеше до моето легло. Много ме зарадва като ми каза, че утре заминаваме за Аржентина. Все пак това бе моето родно място. Исках да се върна отново там, да се запозная с много нови приятели. Затова бързо си оправих багажа.

Ето – дойде денят! Тръгнахме за летището и така вече за Аржентина. Вълнувах се, но по едно време се сетих за приятелите ми тук в Лос Анджелис, за училището ми и за най-малкия проблем – пианото. Е-е, да мога да свиря навсякъде, но моето пиано ще остане вкъщи. Татко ми успя да ме успокои. Той ми каза, че много често ще се връщаме тук. И така... полетът отмина. Настанихме се отново в старата къща, а аз нямах търпение да разгледам наоколо. Докато се разхождах, видях един плакат на една пързалка с името’ „Джам и Ролер’“. Стана ми интересно и реших да отида там. Като влязох, много ми хареса. Направо беше едно вълшебно място. Гледах пързалката и хората на нея. Все едно летяха. Продължих и видях една сцена, а на нея имаше три момчета и едно момиче. Седнах да ги слушам. Те пяха песни, свириха и накрая ми се представиха:
– ЗДРАВЕЙ. Казвам се Симон.
– Аз съм Делфи. – каза момичето.
– Аз съм Педро, а това е Нико. Ти как се казваш и какво те доведе тук?
– Приятно ми е! Казвам се Сара. Родена съм тук, но живея в Лос Анджелис. Стана ми любопитно като видях плаката на пързалката и реших да дойда. Тук е много красиво!
– Мерси!

Вече всеки ден ходех на пързалката, слушах музиката на Нико, Педро и Симон. Като свърши ваканцията тръгнах на училище. Аз бях в 11 клас заедно с Гастон, Матео, Амбър, Делфи и Хасмин. Не ми беше трудно, знам испански. Дори спокойно мога да кажа, че съм много умно момиче. Затова свикнах, но не беше кой знае какво. На пързалката участвах в „Open music“, но още не карах кънки. Разбира се, че скоро започнах, но това беше БЛАГОДАРЕНИЕ на Луна. Тя ми каза:
– Не мисли лоши неща като че можеш да паднеш, да си счупиш ръката, крака и други! Почни да чувстваш с хубави мисли! Почувствай себе си и пързалката и така усети един нежен вятър в косите. Спри да мислиш за момент и се остави на пързалката да те води. Забавлявай се! Бъди свободна и се опитай да караш със цялата си емоция в себе си. Премахни лошите чувства, навици и мисли. Колкото по-бързо караш, толкова по-силна ще си и ще имаш по-хубави мисли. Постигни мечтите си!

Така аз почувствах прекрасната пързалка и следвах съветите на Луна. Сега летя на кънки. Животът ми е още по-прекрасен от преди. Ще участвам в състезания по кънки.

Доскоро!

Участва в конкурса на „Сой Луна“

Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град