Пени – необикновената дъщеря на Капитан Хук

Аз съм Пени – дъщерята на Капитан Хук. Вече знаете историята на Мал, Иви, Джей и Карлос – най-щастливите злодейски деца. Е, преди те да отидат в Аурадон аз делях Острова на изгубените с тях. Както вече разбрахте, баща ми е Капитан Хук – някога свиреп пират, гонещ непорастващи момчета, днес обаче затворен на остров като неуспял злодей. Трудно ми е да разбера, дали му е тежко, или просто е решил да безделничи. По цял ден седи на нашия продънен стар диван и сърфира из каналите на нашия импровизиран телевизор с добрата стара кука. Когато бях малка, той ми направи моя собствена кука, досущ като неговата, която нося и до ден-днешен. Струва ми се обаче, че съвсем се е отказал от този Питър Пан, тъй като винаги когато попитам нещо за него, той казва:

– Ооо, Пени, престани да говориш за това момче. То вероятно в момента се шири необезпокоявано из Небивалата земя заедно с онези негови „изгубени момчета“, и се надсмива над моята злочеста съдба!

След което се завърта на другата страна на прашния диван и замлъква. Заради това аз гледам да не му се пречкам много и излизам навън, с цел да открадна нещичко за вечеря от някой дюкян. Не се вписвам особено добре сред останалите злодейски деца на острова. Повечето ми се присмиват, защото мислят, че баща ми е луд и сам е измислил своя враг – Питър Пан. Мислят това, защото забелязват, че както те, така и аз растем и не им се струва реално да има вечно малки деца. Но аз вярвам на моя баща и не се засягам от думите им. Имам си верен приятел – Поли. Поли е един говорещ папагал, някога спътник на баща ми във всичките му пиратски приключения, днес мой спътник в кражбата на храна. Той не е никак млад, но се справя отлично в баламосването на продавачите, дори понякога те доброволно му дават храна от благодарност, че им е изнесъл такава „програма“. Обикновено пее или изчуруликва някоя пиратска песен, която е запомнил от екипажа на татко. А когато продавачите са скъперници и искат Поли да ги забавлява безплатно, аз влизам в действие.

Промъквам се иззад погълнатия от песента на Поли продавач и пълня джобовете си възможно най-много с храна, а джобовете ми са доста дълбоки, тъй като нося старите пиратски панталони на татко. С моя Поли сме чудесен тандем и винаги успяваме да осигурим вечеря за нас и баща ми. По пътя към дома Поли винаги каца на лявото ми рамо и ми разказва някоя пиратска история, а аз го слушам в захлас. После се прибираме и тримата вечеряме с „плячката“. Това е моята история, историята на Пени. Дъщеря на злодей, затворена на остров. Почти на 16 съм, а все още не съм осъзнала дали съм зла. Или пък съм обикновено момиче?

Участва в конкурса „Нарисувайте, напишете и спечелете с „Наследниците“