Една чудесна година с Джеси и приятели

Миналата 2013 година се запознах с едно момиче. Постепенно си говорихме в "Скайп" и си писахме в "Фейсбук". Слад като се опознахме станахме приятели. Имали сме моменти, в които ни е болял корема от смях. Винаги сме си помагали. Знаем всичко една за друга. Понякога сме се карали, но накрая си оставахме заедно въпреки трудностите, въпреки всичко и всеки. За мен тя е като отворена книга. Знае всичко за мен и иска все повече и повече да научи. Обичам я такава каквато е – избухлива, инатлива, мила, лесно се доверява, мисли винаги за другите. Тя ли? Тя не е перфектна! Не е и истинска! Не ми е приятелка! Тя ми е сестра по-душа! Въпреки трудностите тя е била до мен. Да лъжа родителите си е едно, но да лъжа нея не е по моите сили. Винаги когато съм сгрешила тя ме е подкрепяла и никога не ми е казвала „казах ти“, а ми е помагала да продължа напред. Повечето мои приятели се оказаха „използвачи“ и „предатели“, а тя ли? Тя се оказа истинска приятелка! Тя беше просто момиче, докато не я опознах и не разбрах, че тя е моята приятелка. Колкото и да се опитваха да ни разделят, опитите се оказаха неуспешни, защото нашето приятелство се оказа по-силно от завистта на хората. Когато имаш най-добра приятелка имаш човек с който да споделяш тайните си – добри или лоши, човек който няма да се засмее докато ти плачеш, човек на който имаш доверие, човек на който да му позвъниш на вратата в 3 сутринта и да му кажеш убих човек, а той да ти отвърне къде ще копаем.

Най-страхотния ми момент с нея е когато ми каза, че въпреки всичките и приятелки аз съм тази на която има ужасно много доверие! Затова я обичам до смърт! И двете ще си бъдем верни до смърт! За да спечелиш доверието на човек са нужни години, но да го загубиш само един миг. Ако имате човек, на който разчитате недейте да го губите.

Мила приятелко, ако четеш това знай, че те обичам много и винаги ще те обичам! Обичам те завинаги, сестричке!

Имах и други забавни моменти със сестра ми. През лятото ходихме на плаж и планина. Разхождахме се в гората, направихме си пикник. Видяхме забележителностите на планина Рила. Ходихме на гости и се запознахме с нови хора, създадохме нови приятелства. През зимата се биехме със снежни топки, ловяхме снежинки с език, правихме снежни човеци, пързаляхме се със шейни. Ходих на ски уроци в Банско. За мен годината беше чудесна.
През лятото в един слънчев ден намерих бездомно котенце, което беше гладно и изоставено на една поляна. Аз го взех, нахраних го и го отгледах с любов, защото то беше гладно, жадно и се криеше желание за нечия любов. Неговото име е Джеси. И го обичам, защото е мое и аз се грижа за него.

Участва в конкурса "Моето най-страхотно преживяване"