Буря, две приятелки и едно мъничко кученце

Всеки човек си има преживявания, които никога няма да забрави. Ще ги помни през целия си живот. Няма значение дали преживяването е било хубаво, или тъжно. По-добре е да помним хубавите неща. Моето страхотно преживяване през 2013 година е свързано с една разходка.

Лятната ваканция е време за почивка, забавления и разходки. Един хубав юнски ден с моя приятелка решихме да се разходим в гората, която наричат Бреговската гора, защото е на пътя към село Бреговица. Тъкмо стигнахме и ни връхлетя бурята. През лятото е така – както е слънчево, изведнъж притъмнява. Белите облаци бяха станали черни. Заваля пороен дъжд. Гръмотевици трещяха оглушително, а светкавиците прорязваха небето. Беше много страшно, но ние не се уплашихме. Свихме се до едно дърво и гледахме как дъждът вали, а локвите се пълнеха. Ненадейно под един храст зърнахме кученце. То се беше свило като нас и скимтеше. Взех го в ръце. Горкичкото – цялото трепереше! След малко бурята отмина. Всичко около нас във вода. Тревата беше мокра, клоните на дърветата – също. Въздухът беше чист и миришеше на свежа зеленина. Слънцето се показа отново и небето светна. Хиляди капчици го отразяваха. На изток, към града, се появи дъга. Ние се наслаждавахме на красивата гледка, но и бързахме да се приберем, защото бяхме мокри.

У дома обърсах кученцето и му направих мека постеля. Вечерта помолих мама и татко да го задържа и те ми разрешиха. Този ден никога няма да го забравя, защото той ми донесе много вълнения.

Снимка: Моргън Тайлър

Участва в конкурса "Моето най-страхотно преживяване"