Една неочаквана награда за съчинение

Здравейте, казвам се Мария Великова на 12 г. от Стара Загора. Както скоро се разбра най-щастливите и усмихнати деца са от Стара Загора и затова сега ще ми разкажа малко от спомените ми от училище, които оставиха най-голям отпечатък в паметта ми, а именно ето ги и тях: Кой октомври беше ще ви излъжа, но само си спомням, че тогава училището ни отбелязваше тържествено 25 години и директорката беше много радостна от този "юбилей". Всяка година по обичай изявилите се деца биват един вид отличавани и награждавани, а аз наскоро бях спечелила отличие в един национален конкурс за есе на тема "Музеят на бъдещето", не особено вдъхновяваща тема, по която нямаше какво толкова да се каже.
Дълго време се чудих и един ден ми дойде музата, написах едно може да се каже хубаво и ясно съчинение или по-скоро есе и го изпратих с помощта на учителката ми. Когато дойде срокът за обявяване на победителите дори не исках да гледам, защото знаех, че нямам шанс. Аз учих в едно не толкова престижно училище, а знаех, че ще се включат деца от цялата страна, някои от които учат в профилирани паралелки. Когато отказах на мама да вляза и да погледна тя го направи вместо мен. Влезе в сайта на учените от БАН и видя резултатите. Бях на 3-то място. Доста е престижно все пак... проверяват го едни от най-умните и начетени учени в страната, а аз нито бях в специална паралелка, нито участвах с големи надежди.

После ни търсиха и ходихме до София за награждаването. Бях толкова щастлива и благодарение на класната ми учителка по български език ме имаше в блога на училището и в почти всеки старозагорски вестник, а дори на един от най-големите бях на 1-ва страница. Толкова бях щастлива (5,6 и 7 клас бяха в една възрастова група на конкурса и именно за това също нямах големи надежди, все пак аз бях 5-ти клас, как мога да се сравнявам с седмокласниците?!). От целя ми клас наградиха само мен в училище и директорката ми стисна ръката. Чувството беше страхотно пред цялото училище да те обявят и наградят. Накрая един от по-надутите седмокласници дойде, също ми стисна ръката и ме поздрави. Аз го поздравих също, защото и него наградиха не помня за какво. Дали беше за олимпиада или за създаване на книжка за наследството от древните траки, не знам - ще ви излъжа за това!

Също така част класа ни беше "МПО - млад огнеборец", това се организира от пожарната. Там нашия тим стана пак 3. Имахме купа, предадохме я на директорката, тя ни поздрави и когато (дали беше на същото награждаване) извика да получим грамотата от училището, госпожата прати мен, защото аз полагах големи усилия и правих всичко с голямо желание. Друг мой хубав спомен е на концерта на училището в театър "Гео Милев". Там заради юбилея имахме концерт. Нямаше свободно място, прожекторите ни заслепяваха и накрая мина много добре. Не ни беше толкова срам, защото от прожекторите всичко пред нас беше в мрак и не можехме да видим реакциите на хората. Справихме се супер и всички ни ръкопляскаха. Разбрахме как се чувстват актьорите на сцената. Изживяването беше прекрасно и пълно с адреналин, просто се чувстваш като някоя известна личност, пълен театър гледа теб, балкони редове - всичко е запълнено - все едно си в Бродуей! Това са любимите ми спомени, надявам се и вие да сте ги изживели наново с мен и да сте усетили поне част от тръпката, която изпитах аз!

Участва в конкурса "Моят най-хубав спомен от училище"