Как мина нашето училищно тържество

Добър ден, казвам се Венелина Христова. На 12 години съм. Тази хубава за мен случка се случи в ОУ "Братя Миладинови". Надявам се, да ви хареса случката ми. :)

Ден преди тържеството за 24 май, Ден на славянската писменост и култура, аз и моята приятелка помагахме на учителките в украсата за училището. Нямаше да имаме часове, поради големия славянски празник. Всички други наши съученички и приятелки си бяха тръгнали вече, но ние решихме да поостанем. След като всичко беше приготвено, си тръгнахме много развълнувани, заради това, че ще пеем в оркестъра пред цялото училище. От толкова радост едвам заспах.

На другият ден, майка ми ме събуди доста раничко за да мога да стана, да се пооправя и да отидем с моята най добра приятелка на училище да репетираме. За голямо нещастие, още щом слязохме пред блока заваля силен пороен дъжд, придружен с поредица гръмотевици. Ние се уплашихме и то много, но бяхме решени да отидем. Така и стана, върнахме се, взехме си чадърите и отидохме на училище. То беше в учудващо свежо настроение. Всичко колкото можеха бяха щастливи. В онова студено утро минути преди училище, във физкултурния салон имаше репетиция. От оркестъра ни нямаше почти никого, само ние двете + 1-2 момичета от по-горните класове. Салонът беше леко пълен с родители, тв водещи и госпожи. Нямаше толкова много деца, колкото госпожи от другите училища и медии. Леко се притеснявахме от камерите, които ни гледаха и се опитваха да вземат всяка една минута от нас и пеенето ни, но общо взето всичко мина добре. Изпяхме си песните, дори имаше награда за нас, тя се състоеше от грамота плюс няколко шестици.

Участва в конкурса "Моят най-хубав спомен от училище"