Коледните символи – познати и непознати

Ето, че това време от годината отново дойде. Месец декември е тук, а и остава още една седмица до Коледа. Навсякъде има светещи лампички, шарени гирлянди и украсени елхи. Коледа е и времето, в което започваме още по-сигурно да вярваме в мечтите си и да се надяваме, че именно на този празник те ще се сбъднат.
Коледа е един от най-очакваните празници от всички – и от децата, и от възрастните. Това е празник на вълшебства с неговите типични символи, за които знаем едновременно и всичко, и нищо.
Затова сега ще ви обясним по нещо интересно за най-големите символи на Коледа.

Първият от тях разбира се е коледната елха. Тя е една от най-разпространените традиции в света и макар украсяването на коледна елха да се счита за християнски обичай, това всъщност възниква много по-рано. Още в Древен Египет са украсявали палми, а по-късно германските племена започват да украсяват вечнозелени клонки, за да за да отпразнуват дара на светлината около най-късия ден на годината - 21 декември. В началото хората са украсявали само клонки от елхи, ели, борове и чак през 1597 г. започват да украсяват цели дървета.
За първи път елхата става коледно дръвче в Германия. Там хората вярвали, че в нея живее духът на гората, който ги закриля а по-късно вечнозеленият цвят на клоните ѝ вече означавал вечна вяра в Христос. От германските обичаи дошъл и този, елхата да се украсява с играчки, светлини и под елхата да се оставят много подаръци. Вечнозелените дръвчета символизират вечен живот. Те са сред най-значителните части от празничния обред. Постепенно украсите на елхата стават по-богати; коледните дръвчета се обкичват с гирлянди, множество светлини и коледни играчки.
Обикновено на върха на коледната елха стои голяма звезда, която символизира пътеводната звезда, показала пътя на тримата мъдреци при раждането на Исус Христос. Популярна украса за елхите са и ангелчетата, топките в най-разнообразни цветове, захарните пръчки и понякога свещички. Най-използваните и типични коледни цветове са червеният и златният.

В България обичаят да се украсява елха идва от Русия. Руснаците внасяли коледни дръвчета в по-големите градове на България по време на Руско-турската освободителна война. Така елхата станала една от най-популярните в България. Тя е не само коледно, а и новогодишно дръвче. В СССР през 1920-те елхата е забранена като религиозна традиция и едва в 1936 година е разрешена отново, но не като коледна, а като новогодишна традиция.

Още любопитни факти за коледната елха:
В Швеция елхата се украсява от бащата. Никой друг няма правото да я вижда до раздаването на подаръците.
Вместо елха, виетнамците украсяват клоните на праскова.
В страните от Латинска Америка, коледното дръвче е заменено с палмово, отрупано с памук.
Коледното дръвче е много популярно вече и в Япония, макар че повечето японци не са християни.

Другият коледен символ, за който ще ви разкажем е коледното чорапче. Може и да не ви се струва вярно, но знайте че традицията да се поставя коледно чорапче, което Дядо Коледа да напълни с лакомства, датира от векове.
Според една от легендите Свети Николай бил син на християнски родители в Турция. Като епископ на град Мира, той бил многообичан за щедростта си. Николай знаел, че много хора в неговата енория са бедни и идвайки от богато семейство, той често се опитвал да им помага. Всяка коледна вечер прародителят на Дядо Коледа посещавал къщите в енорията си, за да се увери, че всяко дете ще има подарък. В тези дни както и в някои части на света днес, имало традиция, според която всеки баща трябвало да осигури зестра на дъщеря си или дарове, които да даде на младоженеца и неговото семейство. Жена без зестра не можела да се надява да се омъжи. Николай чул, че дъщерите на един мъж в селото нямали зестра, а много искали да се омъжат. Когато отишъл в техния дом, той видял, че на простора били оставени вълнени чорапи да съхнат. Тайно поставил достатъчно пари във всеки чорап, за да подсигури тяхната зестра.
Ето така се зародила традицията на коледните чорапчета, само че днес вместо пари Дядо Коледа оставя вкусни лакомства.

Доста популярен е и коледният венец. Той се появява за първи път също много отдавна – още при персите. Коледният венец напомня короната от тръни, която била поставена на главата на Исус по време на неговото разпятие на кръста. Символ е на товара, който сами си поставяме и отговорността, която носим пред самите себе си, близките си и обществото.

Последният, но не и по-важност символ е, разбира се, Дядо Коледа. Той е известен с много имена по целия свят и е едновременно и исторически и митологичен герой. Неговото име се свързва с носенето на подаръци на Рождество Христово. Представян е като закръглен старец с дълга бяла брада, облечен в червено и бяло. Някои считат, че съвременният образ на дядо Коледа е създаден от компанията "Кока- Кола", която в рекламите си изменя образа на свети Николай.
Първообразът на добрия старец може да се търси в лицето на Свети Никола, роден и живял около трети-четвърти век във византийската провинция Кападокия, днешна Турция. Той станал епископ много млад. Останал е в историята като благороден, щедър, дълбоко религиозен и посветен на църквата човек. Дарил цялото си богатство на бедните и онеправданите. В памет на неговата щедрост е останала традицията хората да си разменят подаръци.

Смята се, че Модерният Дядо Коледа е роден от въображението на Клемент Кларк Мур през 1822 година. Той бил силно образован човек и поет от Трой, Ню Йорк. Мур пише поемата “Гостуването на St. Nicholas“ , коледна приказка, подарък за неговите деца.
В поемата, той изобразява един закръглен, дребничък като елф Дядо Коледа, който идва на шейна от Севера, дърпана от малко еленче. На лунна светлина в дните преди Коледа, той ходи от покрив на покрив, тихичко се спуска по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите по камината чорапи.
Клемент Мур познавал добре холандския, немския и скандинавския фолклор, а поемата му за Saint Nicholas всъщност се базира на холандската традиция за Sinter Klaas, която се спазвала на 24 и 25 декември. Неговото описание на Дядо Коледа е взето назаем от тевтонските и норвежките легенди за палавия, но добродушен герой, който е в центъра на зимните празници по тези земи, които имали езически произход.
Въпреки че Мур написал разказа си за забавление на своите деца, той бил публикуван след година в местен вестник, без да се посочва, кой е авторът, и оттогава многократно е излизал със заглавие “Нощта, преди Коледа”. Тази приказка, плод на чисто въображение, но все пак свързана със старата холандска традиция за Sinter Klaas , става една от най-популярните и обичани традиции на американската култура и в целия свят.

Митът за дядо Коледа не стига дотук. През 1939, кратка история, написана от Робърт Мейс разказва за гальовния Рудолф, еленче с червен нос. Десет години по-късно, този разказ е превърнат в песен от Джони Маркс. Днес тя е една от най-обичаните коледни песни.

Има още няколко варианта на легендата за дядо Коледа. Роденият в Германия, но живеещ в Ню Йорк карикатурист Наст, прави в един местен вестник смешни рисунки на добродушното старче, но вече с нормален ръст, с бяла брада, закръглено тяло и одежди от червен сатен, с бял хермелин, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан. Наст нарисувал също и дома на дядо Коледа с малка работилница за играчки, които се намирали на Северния полюс. Дядо Коледа имал голяма книга, в която записвал, кои деца са били послушни през годината и кои – не!