Една необикновена любов

В една люта зима, в един далечен голям град, когато настъпвала тъмната нощ, последната нощ от годината имало едно бедно, нещастно момиченце. То се гушило от студ и страх в мразовитата и тъмна бащина къща, отчаяно се завивала с червената си престилка сърцето ѝ изтръпвало от ужас от виковете на ядосания ѝ баща. Той я насилвал да продава кибритени клечки в тъмните и опустяли улици в града. Момичето нямало друг избор, защото имала страх от баща си. Ако се върне без никакви пари той я наказвал с бой. Когато отворила вратата на схлупената им къщурка, малката кибритопродавачка видяла чудно хубавия танц на снежинките. Те се сипели в причудливи фигури, под светлината на уличните лампи, падали нежно върху дългите руси къдрици на детето и по тях стигали до голата му шия, където се превръщали в ледени късчета. По всички прозорци горели светлинки, навсякъде се носел мирис на печена гъска, нали била нощта срещу Нова година.

Момиченцето мислело само за това, как да се спаси от студа и глада. И дума не ставало да се върне у дома при отчаяния си баща, без да е продало поне част от кибрита, който носела в престилката си. Бедното дете решило да отиде на отсрещната улица, защото там имало повече хора, на които да предлага своята стока, но докато пресичала улицата тя загубила една от чехлите си, тъй като те били на нейната майка и били твърде големи за нейните малки крачета. Отчаяно, момиченцето се сгушило и почнало да ридае. Малцина минувачи по улиците учудено поглеждали разплаканото момиче. Никой не се е спрял да помогне, никой... освен едно малко дрипаво котенце, което легнало на посинелите му от студ крака, сякаш искало да го стопли. Котето имало само едно око, а на мястото на липсващото зеела дупка. Ухото му от същата страна на опашката имало малък израстък, който той постоянно размахвал. Имал рани на главата, врата, дори по слабото му коремче. Всички деца били предупредени да не го докосват, възрастните го замеряли с камъни. Винаги, когато виждал деца той тичал при тях и мяукал обезумяло, удрял глава в ръцете им, молейки за тяхната обич.

Малката кибритопродавачка познаваше това коте. Тя го бе виждала няколко пъти да се скита по улиците в търсене за храна. Но този път котето не било само. До него вървяло красиво момче, което носело в ръцете си нейните чехли. Той видял как чехлите ѝ падат от вкочанените крака на момичето докато пресичала улицата й я последвал за да ѝ ги върне. Тя била много впечатлена от постъпката на младия джентълмен, тъй като никой досега не бе направил подобна постъпка за нея, а и децата на неговата възраст я тормозели и подигравали. Момчето също било от бедно семейство, но това нямало никакво значение за малката кибритопродавачка, защото той бил толкова мил към нея, че момичето се влюбило от пръв поглед в него. Добродушното момче също обикнало красивото момиче. Привързали се един към друг толкова силно, че младежа не я изпускал от поглед. Когато момичето излизало да продава кибрит младежа ѝ правил компания, бъбрели си по цял ден. Понякога дори й поднасял цветя, правил ѝ комплименти, така минавали ден след ден, седмица след седмица, докато един ден злият баща на малката кибритопродавачка разбрал за тяхната любов. Когато момичето се върнало изморено и прегладняло от работа късно вечерта баща ѝ я хванал и я посинил от бой.
– Защо ме биеш, татко, какво съм направила? – изплашено попитало момичето
– Не смей да ме питаш! Безсрамница!
– Цял ден се скиташ с непознати мъже, а не работиш!
– Заслужи си го. – викал той обезумяло.

Бедното момиче било толкова изтормозено, че не можело да стане от земята, но мисълта за любимия я държала жива. На другата сутрин баща ѝ заповядал да отива да продава кибритени клечки както обикновено. Нещастното момиче нямало друг избор. С много усилия се изправило на слабите си крака и тръгнало към опустелите улици в търсене на клиенти. Както винаги добрият младеж я чакал с букет красиви цветя с нетърпение да види красивото ѝ лице, но когато видял своята любима така безсилна и цялата посинена, хвърлил цветята и я прегърнал.
– Какво са сторили с теб, любима? – попитал той с разтреперан от ярост глас.
– Баща ми научи за нашата връзка и ме преби зверски! – промълвила тя едвам-едвам.
Момчето я закарало колкото се може по-бързо до болницата, със страха да не я загуби завинаги.
Останала в болницата около три седмици. Състоянието ѝ било тежко. Всяка секунда младежът бил до нея, молейки се да оживее. Докторът бил окончателен, че е невъзможно да оцелее след такова зверско пребиване. Но ето, чудо се случи в новогодишната нощ, тя отворила очите си.

Била в несвяст, разтревожена почнала да се оглежда в непознатото помещение докато не зърнала своята половинка. Младежът бил толкова щастлив, че неговата любима се върнала от смъртта, че бил готов да стори всичко от щастие. Той завел своята любима в неговия дом докато се възстанови напълно. Младежът бил толкова старателен с грижите си към нея, че не отделял и минута за себе си. Ден и нощ той бдял над нея, помагал ѝ с каквото може. Когато тя вече била напълно здрава, момчето предложило на своята любима да се оженят и да заминат някъде далеч от нещастието.

Така и станало. Малката кибритопродавачка не си помислила дори да се върне при злия си баща. Тя го погребала в миналото заедно с нещастието и кибритените клечки. Двамата заминали далеч от бедния град заедно с одърпаното котенце, което нарекли Грозньо. Започнали нов живот, в нова държава, с нови мечти и приоритети. Започнали живота си начисто, далече от скръбта, глада, мизерията. Те живеели скромно. Не им били нужни богатства и имоти, живеели с обич и любов, това им било достатъчно.

Защо избрах да променя края на точно това произведение?

Избрах да променя края на точно тази творба, защото е с трагичен край и много ме натъжава при мисълта, че малката кибритопродавачка не е изживяла и миг щастие в нещастния си живот. Смятам, че при толкова много нещастие в живота ѝ е време да се случи нещо незабравимо – любовта. Искам да покажа, че не са нужни някакви богатства за да си щастлив и обичан. Да живееш скромно не винаги значи, че си нещастен. По този начин понякога може да намериш нещо специално, като например любовта на малката кибритопродавачка и младежа в моята история. Тази силна връзка нямаше да се осъществи, ако не беше безпомощната ситуация на бедното момиче и добрите чувства на момчето. Да си щастлив не винаги означава да получаваш това, което искаш. Означава да обичаш това, което имаш, и да си благодарен за него.

Участва в конкурса на „Забавното четене“