Един вълшебен училищен миг

Спомням си, миналата година, когато слънцето печеше тъй ярко, огрявайки всеки възможен ъгъл. И ето, най-накрая дългоочаквания момент, който всички очакват с най-голямо нетърпение – междучасието’. Бях гладна като вълк. Много добре щеше да ми дойде една пица. Ето на път за пицата, пред мен се появиха така наречените грубияни или побойници. С разгащените си блузи и чорлави коси удряха и тормозеха всеки по пътя си. Лошото бе, че този път аз бях жертвата. И докато се усетя бях спъната от тях. Какво можех да направя, бях на път да се изложа пред погледите на цялото училище. И докато се усетя бях хваната в прегръдките на момчето, което харесвам. Това наистина ли се случва? Нямах думи. Сънувах ли? Да или не? Някой трябваше да ме ощипе. Гледах го с празен поглед в сините му очи, които бяха точно под златните му коси сипейки се по челото му. За съжаление този миг бе прекъснат от училищния звънец.

Участва в конкурса "Моят най-хубав спомен от училище"