Дядо Коледа и вълшебната звезда

Много отдавна на север от нашите земи живеел добър старец. Той много обичал децата, но си нямал никого.
Веднъж, когато старецът бил седнал до прозореца, си помислил:
– Ако аз не мога да имам деца, то нека поне да радвам чуждите. Може би ще правя играчки през цялата година и в навечерието на Коледа ще ги давам на децата.
Както си мислил, така и направил. Но му се искало да радва все повече и повече деца. Старецът вярвал в коледната магия. Така в същата нощ той седнал до прозореца си и видял звезда, но не каква да е, а падаща и си пожелал:
– Искам да радвам все повече и повече деца, да имам и помощници, защото сам не ще се справя, и шейна с елени да стигам до всяко кътче на земята.
На следващия ден той видял седем работливи джуджета. Цяла година те правели по хиляди играчки и ги раздавали на децата.

Тъй нареченият Дядо Коледа се качвал на вълшебната си шейна и радвал все повече деца. Възхитената звезда надарила стареца с вечен живот. Благодарение на него всички деца по света били щастливи.

Участва в конкурса "Разказ или стихотворение за Дядо Коледа и джуджетата“