Изгубеното коледно еленче

Коледа наближава. Джуджетата работят много усърдно, за да направят всички подаръци. Други пък мият къщичката на елените. Докато се чисти къщата им, елените се извеждат навън. Всички са усмихнати и си помагат.

Джуджето Мики отиде да нахрани елените, но след малко се върна при Дядо Коледа и му съобщи една много лоша новина. Едно от еленчетата беше изчезнало! Какъв голям проблем! Та нали след три дни беше Бъдни вечер! Настана ужасна суматоха. Ах, как ли ще го открият? Всички се разделиха на няколко групи. Във всяка група имаше по един елен. Рудолф откри следи от копита в снега и всички поеха в указаната посока. Малко след това обаче се озоваха на голям кръстопът и трябваше да поемат в различни посоки. Едни тръгнаха на юг, други на север, а останалите на изток и на запад. През това време Дядо Коледа се сети, че наскоро беше изчезнала майката на еленчето. Той реши, че то отишло да я търси. Но горкото мъниче не знаеше накъде да върви. 
Скоро джуджетата се върнаха в работилничката. Обиколиха навсякъде, но никъде не го откриха. Вече се свечеряваше. Всички се надяваха то да не измръзне до утре, когато пак щяха да го търсят. 

През нощта еленчето обикаляше из тъмната и студена гора далеч от всички. Но то знаеше, че въпреки страха си ще открие своята майка. Усещаше, че тя е наблизо. Освен студът и тъмнината скоро възникна и друг проблем. В близките храсти имаше някой! Шумеше в храсталака и вървеше заедно с еленчето. То си помисли, че е някой вълк или бяла мечка. Ах, как му туптеше сърчицето от страх! Най-после еленчето реши да се доближи и да види кой се крие в храста. Щом надникна, от храсталака изскочи едно малко зайче. Имаше големи пухкави уши и рунтава опашчица. Двете животинки се сприятелиха и поеха заедно по пътя. Скоро откриха суха и топла дупка в едно старо дърво. Тъй като им се спеше много и им беше студено, те влязоха вътре. Сгушиха се едно в друго и там прекараха нощта.

На сутринта Дядо Коледа събуди джуджетата по-рано, за да намерят еленчето. Оставаха два дена до Бъдни вечер. Нямаше да успеят да разнесат подаръците навреме. И така, всички отново поеха на път. Този път търсеха под всяко камъче, във всеки храст. Дори еленчетата помагаха. Те се опитваха да надушат следите на другарчето си. Най-после едно от тях успя. Всички поеха в тази посока и скоро стигнаха до хралупата, където еленчето и зайчето прекараха нощта. А през това време двамата приятели стигнаха до една полянка. Там майката на еленчето спеше. То се затича към нея, но изведнъж спря. Оказа се, че тя спеше върху леда на замръзнало езеро. От страх, че ще се пропука леда, тя стоеше там вече няколко дни. Но еленчето не се изплаши и се пързулна по леда. След това почна да подскача по него. Нищо не се случи. То събуди майка си и се гушна в нея. След като стъпиха на заснежената земя видяха в далечината джуджетата с майката на зайчето. Всички се събраха и бяха много щастливи.

На Бъдни вечер всички елени бяха готови да полетят. А малкото еленче се настани при Дядо Коледа и щом минаваха над някоя къща, то буташе подаръците право в комините. Това беше едно чудесно приключение!
А на вас, мили деца: Весела Коледа!

Участва в конкурса "Разказ или стихотворение за Дядо Коледа и джуджетата"