Азбучни игри от А до Я

Честно казано не вярвах, че буквите говорят, мислех че е само в преносен смисъл. Докато една вечер не стана нещо странно. Както си седях и пишех нещо в тетрадката, мама дойде и ми каза, че с тате ще ходят на кино и аз оставам сама в къщи. Щом те излязоха аз погледнах часовника, видях че е десет часа. Затова си взех книга и се сгуших под едно одеало до камината. Беше зима и беше студено. Затова реших да почета. Но щом отворих книгата от там излезе буквата „А”.
– Здрасти. – каза ми тя.
– Здравей. – отвърнах аз плахо.
След миг от книгата изскочи буквата „Б”. След това и „В”. И така буквите заизлизаха една по една докато стигнаха до „Ю”.
– Но къде е буквата „Я”? – попитах аз.
– Не знаем. – казаха буквите в един глас.
Тогава изведнъж от книгата изскочи и буквата „Я”.
– Къде беше?
– Винаги си последна! – започнаха да й се карат другите букви.
– Извнете, замотах се. – промълви тя.
– Хей, хайде да поиграем на нещо? – предложи „Х”.
– Много искам да играем на истории с театър. – каза „М”.
– Не, нека да играем на Азбучен театър-възрази „Н”.
– Я, какви интересни игри! Аз пък мислех да играем на имена. –  каза плахо „Я”.
– Да, да. – започна да се радва „Д”.
– Това е любимата ми игра! – възкликнах аз.
– Така ли? И моята – отговори „Я”.
– Кажи име, за да почнем играта. – подкани ме „Р”.
– Ммм, Мирела. – казах аз.
Тогава внезапно буквата „М” застана пред мен, а след нея се подредиха други букви и накрая тя извика: –„М” като музикална. Същото направиха и другите букви.
–„И” като игрива. –„Р” като работлива. –„Е” като елегантна. –„Л” като лаконична. –„А” като атлитечна.
– Какво е това? – попитах аз буквата „А”.
– Не знам! Трябваше да кажа нещо. – отвърна тя.
Тогава всички се засмяхме. После изиграхме и другите игри. Когато родителите ми се прибраха аз бях заспала на дивана а в ръката си държах книгата с приказки. Тогава осъзнах, че всичко това е била една вълшебна приказка.