Ако бяхте ученици в Средновековието...

Представяте ли си понякога какво би било ако живеехте в друга епоха. Да кажем например в Средновековието. Кое би било по-различното тогава. Със сигурност нямаше да има компютри и е трябвало да си измисляте други начини на забавление. Може би си мислите, че е нямало и училище... Да, но грешите. Също както сега училище е имало и при това е било много по-трудно! Да, понякога децата са учили готини неща, като дуелиране с меч и евентуално произвеждане на отрови, но е било доста по-трудно. Не вярвате ли? Тогава нека отново ви заведем назад с така добре познатата ви машина на времето, за да се уверите сами. Дръжте се – потегляме!

Въз основа на това, което знаете, не би трябвало да е изненада, че най-ранната средновековна литература е написана на латински език. Това от своя страна означава, че и учебниците са били написани на същия език. Ако не вярвате на нас, попитайте и някой друг, който ще ви увери, че латинският език е много труден за разбиране. Иначе според вас защо днес не го използваме? Освен това знаете ли, че образованието не е било за всеки, много малко деца са получавали такова и често след това са имали само един избор – да станат монаси. Да си монах може да ви звучи готино и да си мислите, че ще бъдете като онези монаси от филмите със суперсили и магии, ама не е така. През Средновековието монасите имали една основна задача – да преписват книги и да рисуват сложни илюстрации към тях. Точно така, печатната преса се измисля малко по-късно от човек на име Йохан Гутенберг, но чак в началото на 1400 година. Затова преди това време монасите са преписвали всяка една книга, много и много пъти, така че да може останалите да е четат. И при това най-трудната част била, че трябва да я напишат с абсолютно същия почерк като предишната!

Ако дотук не ви звучи никак трудно, то представете си, че е трябвало да учите само по една-единствена книга написана на латински и наречена „Малката Ар“. Това може да ви се струва като заглавие на вълшебна приказка, но въобще не е било така. Тази книга е просто обикновена латинска граматика. Другият „учебник“, който е трябвало да ползвате е Библията, заедно с много други латински текстове за философията и логиката.

Но за да не ви звучи всичко като средновековно мъчение, нека ви кажем, че все пак е имало и приказки. При това много приказки! Макар повечето да били предавани от уста на уста през тази епоха, много са ги обичали и ценели. Приказките често били на езика говорен от обикновените хора: английски или френски. Любимата приказка, която дори била записана, се нарича „Върколак“ и представлява епична поема (с други думи, дълга приказка в определен стил, обикновено за герой и пътуването му), разказваща историята на воина Беоулф (в превод върколак). Беоулф помагал на крал в битките с различни чудовища (включително дракони), а цялата история е написана на староанглийски език. Учените са го превели за съвременни читатели, така че сме способни да го прочетем и днес!

Други известни истории под формата на стихове и епоси са „Песента на Роланд“, базирана на известна битка и написана на стар френски, „Тристан и Исеул“ (понякога срещана и като „Тристан и Изолда“ – хмм това ни звучи доста познато, можете ли да се сетите откъде?), и разбира се, басни. Много басни – дори преразкази на още по-стари басни. Последните са популярни през целия средновековен период. Това са истории, които обикновено са кратки и съдържат полезна поука, често за добро поведение срещу лошо, точно срещу грешно и търпение срещу нетърпение. Но може би най-любимата и много четена приказка от това време е била (и продължава да бъде) „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър. Авторът решава да напише тези истории на езика, говорен по онова време (1400 г.), така че цялата творба е написана на чист английски език. Приказката съдържа много герои характерни за времето на Чосър: рицар, търговец, монахиня, лекар и дори готвач.

Сега като се върнахме от средновековното училище нека обобщим какво научихме. Първоначално всички текстове са били на латински и се използвали предимно в манастири и църкви, а разказите се разказвали на глас и се разпространявали от обикновените хора. В крайна сметка популярни романи, басни и епически стихотворения били написани на езика на обикновените хора, а едни от най-известните от тези приказки са „Кентърбърийски разкази“ на Чосър. Историята включва магия, чудовища, важни уроци и любов. Не звучи толкова различно от това, което четем днес, нали?