Зимни асоциации

Валеше на парцалени
ресници зимата.
Натрупа преспи,
спомени изтри.
И стъпките човешки
път проправят –
пъртини снежни,
колкото коли.
Зачете се снегът.
Прелисти вятърът
затрупаните улици, комините.
Творят децата ледените скулптури
и кучета летят
като фъртуните.
Къде съм аз във тази
зимна приказка.
Рисувам по стъклото
скрежни знаци и
после върху листа ги
пренасям със четката
от котешки мустаци.