Дядово момче

Аз съм малкият Любчо,
викат ми и Бубчо.
Дядо ми е Любомир.
С него си живеем в мир!

Когато е със внука,
за дядо няма скука.
Гони ме из парка,
храни ме с попарка.

Баба Вера все мърмори,
но със нея той не спори.
Казва внука да наглежда,
бабите да не поглежда.

Вкъщи ли се прибереме,
дядо ми седи и дреме.
Вечер баба го наказва
приказки да ми разказва.

Но не знае баба Вера –
дядо ми не е от вчера.
Той със радост ми чете.
Аз съм дядово момче!

Вижте още:
Дядо и ряпа