стихове

Начало | стихове | Сръдла

Сръдла

Цветана Бъчева | 2011-11-08

Плача, плача до захлас.
Не остана в мене глас
и забравих за какво сърдя се и на кого.

Сръдла всеки ме нарича.
Никой май не ме обича.
– Усмихни се бе, момиче!
Във игрите ни включи се! –
викат с весели гласчета
две усмихнати хлапета.
– Как е весело при вас…!
Сръдла ли? Не бях аз!

Вижте още:
Алпинисти
Мечо
Самохвалко
Крадла
Дюлите узряха
 



Коментари
5 коментара

tinka borisova , 13 г.,

Публикувано на 18.11.2011

mnogo e tapo

албена христова, 4 г.,

Публикувано на 20.11.2011

много е хубаво

камен евгениев, 6 г.,

Публикувано на 20.11.2011

много хубававо си го написала

sofiq dimitrova, 12 г.,

Публикувано на 28.11.2011

biva :*

kristiana karaivanova, 3 г.,

Публикувано на 14.12.2019

mnogo e goteno!

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град