Защо ми харесва да ходя на уроци през лятото – гледната точка на 13-годишния Димитър

Ще ви го кажа направо – само седнете, защото съм сигурен, че ще ви е необходимо. Вече сте седнали, тогава се пригответе, защото без съмнение това изречение ще смае някои от вас, но аз обичам да ходя на уроци дори и през лятната ваканция. И дори ви съветвам и вие да опитате! Първо обаче забравих да ви се представя, аз съм Димитър на 13-години от Пловдив и тази година ще бъда в 6-ти клас. Ходя на уроци за втора лятна ваканция и трябва да ви кажа, че съм наистина доволен от този факт. Историята обаче изобщо не започна така...

Като всеки ученик и аз с нетърпение чаках да удари последният звънец, да си получа заветните оценки, добри или лоши, да ги забравя само след 1 седмица и да се отдам на безгрижни летни дни. Бях планирал кино, разходки в парка, игри на компютъра, игри на телефона, футбол с приятели и дори няколко срещи с една съученичка. Какво прекрасно лято ме очакваше... и дори сега започваше. Щях да имам толкова много време за всички тези неща, че дори и повече. Е, вярно, че ще трябваше и да прочета няколко книги от списъка за лятото по литература, но това не беше проблем. Истинският проблем настана, когато само след половин месец почивка една вечер след най-хубавия ми ден изпълнен с безгрижни приключения навън родителите ми съобщиха, че са ме записали на уроци по математика и литература и аз трябва да ходя на тях четири пъти седмично. Трябва да ви кажа, че още помня чувството от миналото лято. Отначало си помислих, че сигурно просто сънувам кошмар и стоях около 5-6 минути вцепенен надявайки се да се събудя. Това не се случи, затова просто си легнах и реших, че ще се събудя по-късно.

Наистина на следващата сутрин се събудих, но твърде рано за лятна ваканция... Оказа се, че наистина съм записан за частни уроци и най-големият ми кошмар се беше сбъднал. Вече изобщо не исках да съм лятна ваканция. По-добре да си ходех на училище и да нямаше лятна ваканция за никого. Щеше да е ужасно всичките ми съученици и приятели да се забавляват по цял ден, а аз цели четири дни в седмицата да се потя над учебниците на някой чин гледайки прекрасното време навън. Сериозно ви казвам! Отидох на първия си урок, който на всичкото отгоре беше по математика, изгубил желание за каквото и да е. Сякаш отивах да ми правят нещо наистина страшно! Сутринта едвам станах от леглото и си мислех колко щеше да е хубаво ако можех да се направя невидим или да имам дори други родители. Сега знам, че тази мисъл е ужасна, защото те правят това, което смятат, че е най-добре за мен, но тогава сякаш целият свят се разпадаше или придобиваше тъжни оттенъци. Оплаках се на всичките си приятели, които до един ми съчувстваха и не искаха да са на мое място.

Но само след една седмица, тоест след 4 дни прекарани в уроци коренно си промених мнението. Завъртях се на 180 градуса както често обича да казва майка ми. От тогава до сега винаги ходя на желание с уроците... Ще попитате как е възможно това ли? Много просто! На уроците се случват няколко невероятни неща!

Никога не ми е скучно – няма как това да не ви се е случвало. Имате няколко месеца за игри и свободни занимания, но със сигурност имате дни в които сякаш нищо, което правите не ви е достатъчно интересно колкото и дълго да сте го чакали. Е, когато ходя на уроци – това при мен не се случва. И уроците са ми интересни, а игрите в свободните ми дни още повече. Пък и реално погледнато имам цели 2 месеца и половина в които само 4 дни от седмицата ми са заети. Но да ви кажа, дори и на уроците не скучая. Учителките ми ги правят много интересни и понякога дори имаме игри със задачи вместо само задачи. Даже ме научиха как да пиша поезия и есета! В училище наистина не се справях достатъчно добре с есетата и колкото и внимателна и мила да е преподавателката ми по литература няма как да ми обърне чак толкова внимание при положение, че има още 25 деца на които да помага. Но сега вече съм майстор на есетата и хич не се притеснявам от тях.

Намерих си и нови приятели – други деца, които също ходят на уроците като мен. Само трима в клас сме, но пък когато излизаме в почивка или обядваме навън около сградата има толкова много нови деца. Смеем се, обсъждаме какво сме научили или просто си говорим. И трябва да ви кажа, че между тях се научих да говоря с непознати без притеснения и определено намерих много нови интересни приятели. Сега футболните мачове със старите и новите ми приятели са много по-добри, защото сме повече хора. Толкова много, че дори имаме публика.

В училище ми е много по-лесно. Винаги, когато започвах учебната година само след 3 седмици вече се притеснявах наистина много, защото имам известни затруднения с ученето и когато разчитах само на себе си и на това, което ми преподават в клас – резултатите ми не бяха особено добри. Не че родителите ми някога са се карали за оценки, това изобщо не се е случвало, винаги са ми казвали само, че би било хубаво да се постарая повече следващия път, но самият аз не се чувствах достатъчно добре, когато не се справях добре. Откакто ходя на уроци през лятото обаче всичко се промени. В училище ми е много по-лесно и се справям много по-добре. Даже научавам нещата по-бързо и ми остава доста време за игра през деня. И дори помагам на съучениците ако нещо не са разбрали.

Учим сред природата и дори ходим на пикник с учене – може и да ви се струва странно, но всъщност е много интересен и приятен начин да прекараш част от деня си.

Май стана доста дълго, затова ще спра засега. Но има и още много добри причини, затова ако родителите ви кажат, че трябва да учите и през лятото знайте от мен, че това изобщо не е краят на света. Всичко може да бъде интересно и забавно, стига да имаш желанието да е такова!