Загадъчният Великденски остров

Преди стотици години малка група полинезийци, ориентирайки се по звездите през нощта и морските вълнения през деня, прекосяват с канутата си Тихия океан и пристигат на Великденския остров. Кога точно и защо тези хора са напуснали родните си земи, остава загадка, но това, което е очевидно е, че те са успели да превърнат малкия необитаем хълмист остров в свой дом, наричайки го райска земя – Рапа Нуи (известен днес като Великденския остров).

Великденският остров е една от най-изучаваните и „най-разбулваните“ загадки в света. От много години учени от всяка научна област са се опитвали да изучат този остров и наистина за него са направени много велики открития, които обаче накрая се оказват само една малка част от големия пъзел от голямата загадка.

Великденският остров е разположен в Тихия океан на около 3 200 км западно от Южна Америка. Неговите първи заселници са полинезийците преди около 15 века. Предполага се, че Великденският остров е бил заселен между 300 и 1200 г. от н. е. В периода на най-голям разцвет на културата на Рапа Нуи (16 в.) вероятно там са живели 15 хил. души, едната част от които били „дългоухи“, а друга „късоухи“. По това време, въпреки полусухия климат, зелените гори задържали влага и оказвали благотворно влияние върху природата и живота на хората. Хилядите жители на острова отглеждали зърнени култури и пилета, ловели риба и живеели в малки селца.„Дългоухите“ били по-многочислени и облагодетелствани, докато „късоухите“ заемали подчинено положение. Смята се, че „късоухите“ осъществили въстание, вследствие на което „дългоухите“ били напълно избити. Постепенно поради непрекъснатите войни и човешката дейност, която изчерпвала и без това ограничените ресурси, културата на Рапа Нуи западнала, населението намаляло.

През втората половина на 19 в. голяма част от жителите на острова били пленени от европейци и натоварени на кораби като роби, за да работят на плантации в Перу. Това довело до временно ограничаване броя на населението на о-в Рапа Нуи до само 111 човека през 1877 г. През 50-те години на 20 век знаменитият норвежки пътешественик Тур Хейердал посетил острова. Той развил теорията, че Великденският остров е бил заселен от жители на Древно Перу. Тази теория остава недоказана.

Днес наследството от местните жители на Великденския остров може да се види в осемметровите каменни статуи, превозвани из него с помощта на дървени трупи. Тези величествени статуи, които се извисяват и показват наличие на божествен живот се наричат моаи. Те изобразяват човешки фигури с варираща височина от 1 до 11 метра. Броят им е 900. В каменна кариера на острова се намират много недовършени и съответно неизправени фигури, една от които е трябвало да бъде висока цели 20 метра. Странното е, че всички гледат към сушата и са обърнали гръб на морето. Телата им са представени само от кръста нагоре. Изследователите смятат, че това са високопоставени хора или герои на местно племе, отдавна изчезнало.

Интересна част от статуите представляват шапчиците им. Учени от университета Манчестър и университетския колеж в Лондон разкриха част от тайните на мистериозния остров. Те разгадаха произхода на огромните каменни шапки с червен цвят, които са поставени на главите на някои от гигантските статуи на хора, разпръснати върху повърхността му. Според специалистите шапките са направени от скални породи, образувани от древен вулкан, разположен наблизо. Всяка от тях, с тегло от няколко тона, е била изработена на място, а после прекарана до долината по дълъг път, посипан също с червена вулканична пепел. Защо обаче шапките са поставени на главите на статуите и какво е било тяхното предназначение, учените все още не могат да кажат. Те не са наясно и със значението на друг древен артефакт, намерен заедно със загадъчните червени шапки – каменна брадва, за която се предполага, че е възможно да е служела за изпълнението на различни ритуали.

Друга хипотеза прави археологът Тери Хънт от университета в Хаваи. През 2000 г. той, археологът Карл Липо от Калифорнийския университет в Лонг Бийч и техните студенти започват разкопки в Анакена – плаж на северния бряг на острова. Изследователите предполагат, че Анакена е едно от първите места, на които са се установили заселници. Те наистина откриват следи от човешко присъствие – въглени, оръдия на труда, дори и кости, някои от които са на плъхове. В по-долните пластове не открили никакви следи от човешко присъствие. Те са убедени, че с изследването на намерените при разкопките обекти ще могат да установят кога са пристигнали първите жители на Рапа Нуи. Хънт изпраща материалите за лабораторни изследвания, очаквайки да бъде определена приблизителна дата около 800 г сл. Хр., нещо за което са настоявали предишните проучвания в региона. Вместо това, пробите сочат периода около 1200 г. сл. Хр. Това означава, че първите жители на Рапа Нуи са се установили тук около четири века по-късно. А това пък е доказателство, че обезлесяването е станало много по-бързо, отколкото се е предполагало и разрушителното влияние на хората явно е било много по-бързо и драматично. Хънт предполага, че само хората не биха могли да бъдат единствените виновници за тази екологична катастрофа. Той открива и предполагаемите съучастници в гибелната разруха на природата на Рапа Нуи – следите за увеличен обем на кръв в костите на плъховете, което е свидетелство за обилно хранене. На учените отдавна е известно, че когато полинезийците завладяват острова, същото прави и полинезийският плъх, който те пренасят със себе си. На Рапа Нуи гризачите откриват изобилие от хранителни запаси при наличието на толкова много палмови дървета, които като килим застилат острова. Хънт и колегите му откриват изядени палмови семена от плъхове и прибавят това като потвърждение на хипотезата си. Хънт смята, че плъховете са достигнали популация от няколко милиона за няколко години. Тъй като те са изяждали палмовите семена, са нарушили естественият им процес на регенерация. Така, според неговата теория, причината за упадъка на Рапа Нуи не е била само в изсичането на палмовите дървета от хората, а по-скоро гризачите и хората взаимно са нанесли непоправими щети на природата на острова, довели до тяхната гибел.

Други учени обаче, като Джон Фленли, са категорични, че хората са тези, които са причинили екологичната катастрофа. За упадъка на цивилизацията на Рапа Нуи са допринесли и европейските изследователи, които донесли на острова болести, но крахът е настъпил много преди те да дойдат. С идването си, те просто са нанесли последния, довършващ удар. Джон Фленли е един от първите учени, който изследва полена на острова – ключовият индикатор за залесяването. Кратерите на вулканите, които някога са приютявали малки езера, се оказват идеални места за изследване. Фленли разказва, че седиментът на дъното е останал незасегнат. Всеки слой се е насложил върху друг под него – като книга, която трябва да се научиш да четеш. Пробите показват изобилие от полен, което е доказателство, че някога островът е бил свръхзалесен. След това количеството на полена драматично се е понижило. Според анализите на Фленли, това се е случило някъде в периода между 800 и 1000 г. сл. Хр. Тъй като кратерите са били основен източник на прясна вода, те са едно от първите места, където полинезийците са се заселили. Територията е била подходяща за отглеждане на тропически растения. Анакена, където Хънт прави разкопките си, е било добро място за риболов и където те да държат канутата си, но не и да живеят там. Така, според Фленли, полинезийците се установяват на Рапа Нуи много по-рано, отколкото твърди Хънт. Други учени също се съгласяват с него, посочвайки, че не е възможно да бъдат изградени подобни мегалити, като моаите, за период от около 30 години, тъй като анализът на каменните стени, върху които са положени гигантските статуи, показва, че през 1200 г. те вече са изпълнявали ролята на строителни платформи.

Хънт настоява за правотата на своята хипотеза, упреквайки другите изследователи в пристрастност към собствената им концепция и отказ да се приемат доказателствата. Без значение дали някога учените ще постигнат единно мнение за това кога са пристигнали първите заселници и коя е причината за упадъка на Рапа Нуи, съдбата му е достатъчно красноречиво послание за всички нас за това, какво очаква човечеството, ако не пази природните ресурси.

Любопитно за Великденския остров:

• В кратера на най-големия вулкан на острова Рано Кау се намира Оронго – церемониално селище с 53 къщи от камъни без прозорци и врати, а само с един отвор за провиране. Казват, че като постоиш в някоя от тях 1-2 минути, очите ти започват да виждат в мрака, а изкачвайки се обратно нагоре, виждаш заровени моаи, като видимите от тях са около 395, а за броя на останалите е загадка.
• Друга мистерия на острова е т. нар. „Пъп на света“. Казват, че това е най-кръглият камък, носещ тайните на всемира, събиращ най-важните енергийни линии на Земята.
• Следващата мистерия са пещерите – те са под цялата повърхност на острова и човек може да броди из тях с месеци.
• През 1722 г. на 5-ти април Якоб Рогавен акостира на острова. На тази дата се падал Великден. Така и кръстили острова.
• В почвата на Великденския остров учени са открили биохимични вещества, които забавят стареенето и удължават живота. Те действат на мишки и могат да доведат до създаването на хапче, отлагащо старостта.

Снимки: Reuters

Вижте още:

“Тюленовият остров“ – разказ за приятелството, приспособяването и влюбването
Нова Зеландия – уникално кътче на Земята