Заекът, който не обичаше моркови или защо не харесваме едни и същи храни

Днес ще си говорим за храни – вкусни, любими и такива, които не обичаме, но нека първо започнем с една история. История за зайци! Те се казват Роджър и Бъгс! Сега ако веднага се чудите какво общо има историята за зайци с храните, не го правете, просто четете и ще разберете. В един прекрасен слънчев есенен ден, в който жълтите и червени листа бяха постлали близката полянка като с мек килим Роджър и Бъгс (съвпадения с имена никак не са случайни) седяха и си говореха. Говореха си ето това:

– Хей, Роджър! За какво са ти всички тези моркови?

– Не зная, Бъгс! Един човек дойде преди малко и ми ги хвърли, често се случва!

– Иууу! И защо пък ще правят това? Не знаят ли, че аз мразя морковите!

– Аз също! Идвайки на пикник тук те си носят сандвичи, шоколадови бисквити и какви ли още не вкуснотии. Чудя се защо не ми хвърлят някоя от тях.

– Ммм... бисквити, звучи хубаво... Искаш ли да отидем да си купим сами?

– Да, добра идея. Може пък да успеем да ги разменим за всичките тези моркови.

Доста бяхме озадачени от този заешки разговор, когато го чухме онзи ден. Все пак всеки знае, че зайците обичат морковите, това им е основната храна. Докато се чудехме това доведе до още един друг основен въпрос, може пък наистина не всички зайци да обичат моркови. Вие обичате ли броколи? Със сигурност поне един от вас си е помислил „Гадост!“, но пък ние ги обожаваме. Така че тук идва въпросът защо харесваме различни храни? Ако някога сте били навън да ядете в ресторант със семейството си, вероятно сте забелязали, че всеки от вас си поръчва различна храна. Някои храни, като сладолед и пица, изглежда привличат повечето, ако не всички хора. Други храни, като броколи и спанак биват харесвани от по-малко. Какво поражда тези разлики в нашите вкусове?

Учените, които са изучавали храните и нашето усещане за вкус (да, има и такива), са идентифицирали редица фактори, които водят до харесвания и неприязън към храни. Първо, колкото и невероятно да е, нашите вкусови рецептори не са съвсем еднакви. Броят на вкусовите рецептори върху езика (наречени още папили) при хората варира. Не е съвсем еднакъв. Хората с много папили са известни като „супертатери“. Те могат да усещат вкусовете на храните по-силно и затова често предпочитат нито много сладки, нито много солени храни, а лютите въобще не харесват. Онези, които имат ниска плътност на папилата, се наричат „суплестери“ и сигурно вече се досещате, че понеже те усещат не чак толкова интензивно вкусовете, предпочитат по-лютите и по-солените храни.

Трябва да знаете обаче, че това не е единствената причина, заради която обичаме различни храни. Не само броят, но и самата функция на нашите вкусови рецептори имат значение. При някои от нас те могат да усещат много повече от веществата в храната, които помагат на мозъка ни да интерпретира петте различни вкуса: сладко, кисело, солено, горчиво и пикантно. Това, според учените, се дължи най-вече на гените ни. Хората изглежда се раждат с естествена любов към сладките вкусове и отвращение към горчивите и киселите вкусове. Всички сме виждали бебета, които ядат лимон и се мръщят смешно. Учените смятат, че тези генетични предразположения имат еволюционни корени, тъй като сладките вкусове вероятно идват от добри хранителни източници, като плодове, докато горчивите и киселите вкусове често идват от опасни растения, които трябва да се избягват.

Опитът също играе роля във вкусовите ни предпочитания. Например, бебетата често са склонни да хапват храни, които са виждали майките им да ядат с удоволствие. Освен това на децата на които от малки им е предлагана по-разнообразна храна са по-склонни да опитват повече храни като по-големи и те да им харесват.

Кои са вашите любими храни? Споделете с нас в коментарите!