Време за добрите – дядо Коледа може да бъде и въглищар

Преди да се запознаят с дядо Коледа, баските деца са очаквали Оленчерото. И тъй като по тези земи традициите и националната идентичност са много силни, те продължават да пишат писма с желания за дарове на този странен образ Оленчеро. Той много прилича на нашенски селянин, но всъщност е баско-наварски персонаж. Името на Оленчерото идва от зоната Лесака (Навара) и значи нещо като "време за добрите", поне така го използвал Лопе де Исаси през 17 век. В Навара (откъдето идва) е представен като въглищар, а баските си го представят повече като овчар, защото пастирството е основният им поминък. Представят си го още като грамадан, (олицетворяващ горските гиганти от баската митология, наречени гентили), който има шкембенце, защото обича да си похапва и попийва червено винце. Докато не бил вярващ, той плашел децата като слизал в града, но после като отишъл и се поклонил във Витлеем на Божия син станало чудото и той станал нов човек – от голям езичник Голият /самото му прозвище Гентили, значи езичник – горски гигант т.е. не-християнин/ станал вярващ и започнал да подарява подаръци на децата и да прави добрини. Именно затова в образа му се срещат древните баски езически традиции с християнската и в коледните песнички се разказва как като чул за Рождеството Христово, Оленчеро зарязал работата си в гората, качил се на магаренцето си, вземайки си винце и храна за по път и слязъл да се поклони на младенеца Христос, а носа му червенеел от зловещия студ, от който дори камъните се пукали, затуй си надигал мехчето с винцето и си пушел лулата. И така езическото горско страшилище станало миловиден стар дебеланко, радващ дечицата по Рождество. Отишъл ни е Оленчеро в гората да работи кюмура да си прави. Чул горе новината, че Исус родил се, и хукнал да разнася новината блага. Ора, ора! Ето го нашият Оленчеро, седнал с лулата в уста, носи си пиле и яйца, за разядка с мехче вино. Оленчеро-грамадан, за празник нагласен, разправят десет меха май снощи бил изпил. Ай, какъв дебелан! Тралалала, тралалала, тралалала… /баска народна песен/ В негова чест децата правят фигурки с образа му и украсяват с тях входовете на аутобаните, училищата и къщите. А на Бъдни вечер го придружава шествие с факли и дечица в народни носии, носещи дарове: царевица, зеленчуци, винце, традиционни хлябове и всякакви други благини. Според поверието той носи подаръци на послушните християни, а на лошите деца им дава черни парченца въглища. Дори да прилича малко на Санчо Панса и да е черен като коминочистач той носи много радост, надежда и доброта. Той е пример за добродушен и щедър християнин. И дори да няма червена мантия и червени ботушки, дори да няма сребърна брада и летящи елени, баските дечица го обичат и почитат не по-малко от Дядо Коледа.