В света на магията – кратка история

Много добре знаем, че тук е пълно с талантливи начинаещи магьосници, които умеят до съвършенство не един интересен фокус. Но познавате ли историята на магията, а знаете ли, че магията има няколко нива и много важни термини, които всеки уважаващ себе си фокусник трябва да знае. Не? Не се притеснявайте, сега ще ви кажем всичко.

Думата "магия" произлиза от древната дума "magus", с която са назовавали жреца на мидийците и персите. Най-древният фокус е може би този с чашите или известен още като фокуса с формичките и топчетата. Терминът, който римляните използвали, за да определят магьосника, бил Ацетабулариус, което означава "този, който играе с чаши за оцет". Най-старото сведение за магията се предписва на илюзиониста Джей Ди, според папирусите, намерени в една древна египетска гробница. Джей Ди е живял по времето на Хеопс, фараон на Египет, и строител на известната Хеопсова пирамида, най-голямата в град Гиза. Този първи фокусник е бил легенда за неговите съвременници у които вдъхвал страхопочитание. Дори самият фараон го поканил да се представи на сцената на каменния дворец в Мемфис, резиденция на египетските царе в продължение на 5000 години. На едно от най-известните му представления, за което знаем благодарение на една египетска записка, Джей Ди поискал една гъска. Отрязал главата ѝ с голям нож, който носел, и я поставил в дланта си. Пред удивените очи на фараона, помилвал гъската, направил няколко жеста, придружени с думи, след това я поставил на земята и тя започнала да ходи... с главата на мястото си. Тоест не се притеснявайте за гъската, била си напълно жива и добре. :-) Същият фокус бил повторен с пеликан и дори със затворник на фараона. Естествено в папируса не е описана тайната на изпълнението на фокуса и днес можем само да гадаем каква е техниката на неговото изпълнение. Именно забулената в тайна техника на фокусите е дала възможност на най-добрите магове в древността да станат приближени към двора на владетеля и техните умения да се използват за манипулиране на поданиците.

Неговите последователи твърдели, че са изпратени от боговете. За да покажат, че наистина е така, измисляли приказни илюзии. Имало дори статуя в храма на Изис, от която постоянно се изливало вино върху олтара, за да пият боговете. Докато могъщите илюзионисти като Джей Ди удивлявали царете, други представяли по-прости фокуси пред обикновените хора. Чашите, формите, топчетата били повече древни предмети за онази епоха. И днес те запазват своята атрактивност. В началото на 1 век от Христа трикът с топчетата и купичките се правил вече в целия свят. Но преди това интересни са сведенията за магическото изкуство в Древна Гърция. То е прилагано от жреците в храмовете на боговете. Според описанията в книгите придружени с илюстрации са описани механични техники използвани при религиозните ритуали като огнени пламъци изригващи от мраморния под пред олтара и звуци илизащи от устата на статуите на боговете и усилени чрез системи от механични усилватели, които създават мистични внушения у посетителите. Всичко това говори за огромното влиянието, което маговете (жреците) могат да упражняват върху населението. Характерно за магичното изкуство в древността е, че хората са вярвали в натурализма на магията и се акцентира върху това, че боговете и духовете участват в реализирането ѝ. Междувременно магьосниците от индианските племена на Северна Америка били усъвършенствали тези фокуси и правили по-добри "подвизи" от тези на Изток и в Европа. Един от тях бил да поставят стрела вътре в един кош, с острието към земята. Вълшебникът танцувал... стрелата оживявала, издигала се вертикално и заставала във въздуха извън коша. Този е само един от многото трикове, които извършвали магьосниците от иднианските племена.

Когато се разпространило християнството по света в началото на Средновековието, упражняването на магия го придружавала. Имало три вида магии: елегантна, извършвана пред царете и благородниците, улични представления за хората от народа, черна магия, чиито практикуващи твърдели, че притежават свърхестествени сили. Амбулантните илюзионисти пътували от град на град със своите фокуси с топчета, скъсано и възстановено въже, формички и зарчета. Понякога постигали успех. Друг път се провяляли. Мнението за възможността за успех или провал на илюзиониста съществувало до края на 17-ти век. Малко по малк идеята за изкуството на илюзиониста се развила и възприела, преди всичко в Европа. Публиката започнала да гледа на илюзиониста като на артист, способен да пожъне винаги успехи. В края на 18-ти век илюзионизмът в Европа възприел нов вид. Започнали да се изнасят представления в добри театри. Пример за това са магове като Фелипе и Пинети, чиято елегантност удивлявала техните съвременници. През 19-ти век се достига кулминацията на илюзионизма. Появил се е магьосник, който изцяло е възродил това изкуство. С изобретателност, интелигентност и изискан вкус възвеличал магията и подготвил сцената за един златен период, който щял да продължи повече от един век. Неговото име е: Роберт Оудин.

Едно накратко имената на най-известните фокусници, които всеки трябва да знае.

Айзък Фокс – за произхода му няма сведения, предполага се че е от Лондон. Най-интересният му фокус е “Торбата с яйцата”. Билетът за представлението му е струвал 1 лира, което за онова време представлява изключително висока сума. След смъртта му (1731 г.?) той оставя наследство равняващо се в днешни дни на 1 милион долара.

Филип Бреслав (1726-1783) - фокусник от немско потекло, който развива „Менталната магия“ - способността да чете човешки мисли. За първи път представя свои спектакли в театър (1781 - Хеймаркет Театър в Лондон).

Джузепе Балсамо (1743-1795) - по известен в историята като мистичния Граф дьо Калиостро.Става известен в Европа не само със своето магично изкуство , а и чрез своите умения да лекува. Цялото му съшествуване е обвито в мистериозност.За богатството му и за свръх естествените му способности са написани поредица от книги граничещи с легенди. Осъден е на смърт от трибунала на Папската Държава и е заточен в затвора на Сан Лео, намиращ се между Пезаро и Урбино.

Бартоломео Боско (1793-1863) - роден е в Торино, учи медицина в Италия и обикалия цяла Европа като професионален илюзионист. Най – известния му трик е фокуса “Чаши и топчета”. Известен е и с фокуса да убие с един изстрел на револвер 12 гълъба, които веднага след това излизат живи и пърхащи. Никой до този момент не е виждал подобно нещо в театър. Друг ефектен негов фокус бил “Летящото Асо Купи”. Завладява публиката с фокуса си с две пилета - едното бяло другото черно, които се появяват от нищото и на които той разменя главите. Именно заради този фокус през 1838 г., след негово представление, той е остро критикуван от Робер Худен и е обвинен в жестокост и нехуманно отношение към животните. Самия Худен е знаел тайната на трика с пилетата и знаел, че във фокуса няма насилие, но критиката е продиктувана от професионална завист. През 1863 г. Боско умира в бедност, наследява го неговият син Еужен Боско. За съжаление кариерата на сина му не продължава дълго, той се прострелва в дясната ръка по време на представление.
В началото на XIX век магичните представления се изпълняват в модерно подредени сцени, самите магове в изискано вечерно облекло са господари на сцената и прокарват пътя на поколението на модерното илюзионно изкуство.

Жан Еужен Робер Худен (1805-1871), роден в Блуи, Франция. Основател на първия Магичен Театър през 1840 г. Париж, смятан за царя на модерното илюзионно изкуство. Известният Хари Худини приема неговото име Houdin като свой аристичен псевдоним. Часовникар по професия той прави различни механични играчки и прилага познанията си по механика във фокусите. Робер Худен е бил първия илюзионист използвал, модерни техники и електричество в своите спектакли. Умеел да завладява публиката си не просто с трикове, а с начина им на представяне. Неговата съпруга също участвала в иновационните му номера, говори се, че той я е спасил от екзекуция от църквата. Едни от забележителните му номера са “Разрязването на жена”, ”Левитация”, ”Кабалистическия часовникът”, ”Летящата монета” и “Секрета на напитката”. Робер Худен живял за магията и до днес неговият дом е отворен като обществен театър-музей.

Джон Хенри Андерсон (1814-1874), вероятно първия шотландски илюзионист, най-великият шоумен в историята на магичното изкуство, известен като “ Вълшебника на Севера”. Известен е с фокуса “Хващане на куршум с уста”. Той превръща спектакъла в шоу, първи използва печатането на афиши и средствата на рекламата за популяризиране на спектаклите си. Днес не всички помнят името на Андерсон, но неговите номера са преживяли и се изпълняват вече 200 години.

Снимка: freeimages.com

Вижте още:
Десет важни съвета за начинаещи фокусници