Тревожна статистика: българчетата са на 54-о място по четивна грамотност – какво трябва да се направи?

На всеки 3 години Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) провежда мащабно изследване за оценяване на практическите умения на учениците от всички страни по-известно като PISA. То преценява умения като четене, математика и природни науки и дали децата са ги усвоили достатъчно добре, че да ги прилагат в реалния живот. България участва в изследването за шести път през 2018 г., общо със 79 държави и този път резултатите са повече от тревожни. Те показват, че и по трите компонента – четене, математика и природни науки, резултатите на българските деветокласници са под средното ниво за страните, участващи в изследването. Най-добре и по трите компонента се справят учениците в Китай и Сингапур. Високи са резултатите и на 15-годишните в Естония, Канада, Финландия, Ирландия, Макао. Самото изследване няма за цел да прави класация на страните, но според резултатите България се нарежда на между 50-о и 60-о място от 79 страни.

Българските ученици имат проблем с четенето и разбирането на дълги текстове, трудно правят разлика между твърдение и факт, проблем е и преценката дали даден текст е истина. Средният резултат на 15-годишните на задачите по четене с разбиране е 420 точки. Той е под нивото за всички участвали в изследването страни – 487 точки. Почти половината от учениците у нас – 47% не са стигнали нивото на функционална грамотност според PISA. Средно за ОИСР този процент е 22.6. Те могат да разберат буквалното значение на изреченията или кратки пасажи, да разпознават основната тема или целта на автора в част от текст на позната тема и да правят връзка между няколко явно посочени части от текста и собствените си предварителни познания.

По резултатите по четене с разбиране България попада сред страните с устойчиви резултати (което не означава високи) от 2006 г. насам. Спрямо предходното изследване резултатът на българските ученици е намалял от 432 точки на 420 точки Това обаче не се счита за значително статистическо изменение. Средният резултат на деветокласниците по математика също спада през 2018 г. (436 точки) в сравнение с данните от изследването от 2015 г. (441 точки). Разликата е обаче минимална. Резултатът отново е под средния за ОИСР (489 точки).

Повече от половината от учениците са на ниско ниво и по природни науки. Те могат да разпознаят правилното обяснение за познати научни явления и да използват тези знания, за да установят въз основа на данните, които имат, дали даден извод е валиден. В България едва 2% от учениците са показали най-добри знания по природните науки (при средно ниво в ОИСР 7%). Но на какво се дължат тези резултати, нима само учениците са виновни? Със сигурност те имат най-малката вина.

Според директора на 119 СУ „Акад. Михаил Арнаудов“ Диян Стаматов ниските резултати са заради закъснялата реформа в образованието и предлагането само на знания, но не и на практически умения. Пред Bulgaria ON AIR, той настоява, че всички учители и други засегнати пряко с образованието трябва да настояват да се намали поне с 50-60% енциклопедичното съдържание в учебниците. „Академичните среди много държат в учебниците да има безкрайно непотребно съдържание. Учениците трябва да правят връзка между отделните предмети“, заяви Стаматов в студиото на „България сутрин“.

Директорът на столичното 119 СУ подчерта, че в предложението му не става дума за опростяване на учебната програма, а за нейното олекотяване. На мнение е, че трябва да има обединяване на всички участници в образователната система, за да можем да дръпнем напред.

„За пореден път ни се показва, че учителите не се справят по правилния начин. Изисква се отново физическо време да се изправят. Полагат се много големи усилия. Не трябва да забравяме, че изпитът след 4, 7 и 12 клас показва друго – очаква подготовка за знания“, каза още Стаматов.

Министърът на образованието пък посочва: „Системата трябва да се префокусира върху мотивирането на интереса за учене на учениците. Проблемът в традиционните системи като нашата е, че ученикът получава знания, но не може да ги трансформира в умения. Уменията са това, което остава след като забравим всичко останало, което е научено в училище, както е казал Айнщайн. Всеки един от нас учи много повече извън училище през целия си живот. Затова е важно системата да мотивира, защото иначе учениците се демотивират и ще натрупат дефицити, разочарования, трудности и системата ги изхвърля“.