Чарлз Дикенс е магьосник... ама наистина

През годините е имало много хора, които са били известни не само заради едно нещо, което умеят да правят много по-добре от другите. Те притежавали различни таланти в на пръв поглед противоположни области. Много от тези хора, за които ви говорим били невероятни и страшно талантливи фокусници. След като разкриели кои са, много от хората дори не им вярвали, че са те наистина, а си мислели, че се преструват на този човек, че го имитират, за да са още по-интересни. Знаете ли например, че световноизвестният боксьор Мохамед Али не само раздавал здрави крошета и повалял противника за отрицателно време, но също толкова добре, че и повече е учудвал и удивлявал публиката с най-невероятните фокуси, които са виждали. Това е правил и актьорът от старите времена Оръсн Уелс, както и водещият на новините по известна германска телевизия Хари Андерсън. Те били толкова добри, че многократно дори им предлагали да се откажат от другите си дейности и ги канили в различни циркове. Дори и принц Чарлз е умеел да прави такива фокуси, пред които и най-върлите непочитатели на този вид изкуство и развлечение онемявали. Той бил толкова увлечен, че дори станал почетен член на Лондонския клуб на фокусниците, който бил много престижен и в него приемали само най-добрите. Вече сигурно не се учудвате, че и един литературен гений като писателя Чарлз Дикенс е бил изключително добър фокусник. Той успявал да вплете магия не само в думите върху белия лист. Бил и много добър илюзионист.

Чарлз Дикенс е известен писател, роден в Англия на 7-ми февруари 1812 година, второто от общо осем деца в семейството, което имало доста скромен начин на живот. Той е автор на много обичани от хората по целия свят произведения като „Оливър Туист“, „Коледна песен“, „Приказка за два града“ и много други.

Поради трудни семейни обстоятелства само на 12 години Дикенс е бил принуден да си намери работа, за да може да помага на семейството си. Така се озовал в мрачна фабрика и по цял ден лепял етикети върху кутии за обувки. Това обаче не му пречило да гледа с оптимизъм на живота. Дори в най-ранната си детска възраст той обичал театъра и дори за кратко имал кариера на сцената. Освен това още повече обичал цирковете, пантомимата и фокусите. На 16 години отново му се наложило да напусне училище и след като вече имал повече опит, Дикенс станал репортер на свободна практика за редица лондонски вестници. Така постепенно започнала и писателската му кариера. Авторът обаче имал толкова много идеи за писане в главата си, че понякога му било трудно да се съсредоточи и тогава отново намерил утеха във фокусите. Когато изпитвал затруднения правел по няколко фокуса на ден или по-точно ги разучавал и това му помагало да се съсредоточи и да избистри главата си.

Неусетно обаче започнал страшно много да се увлича по фокусите и да мечтае да ги представя и пред хора, а не само пред домашния си любимец – кучето Ханк. Желанието му се засилило още повече, след като през 1842 година посетил представлението на най-добрия илюзионист по онова време Лудвиг. Така Дикенс прави първото си магическо шоу година по-късно, за рождения ден на сина си. Родителите и децата били очаровани от неговите фокуси и го насърчили да продължи да изнася представления. Той това и правил през следващите седем години. Въпреки това обичал и писането и накрая намерил идеалното съчетание между двете. Организирал литературни четения, на които представял и фокуси. Много от хората по онова време започнали да го наричат „писателят-магьосник“. Той умело съчетавал всяко четене с подходящите фокуси.

Един от най-прочутите му фокуси бил наречен „Пудинг чудото“. В този фокус, той молил някой от публиката да даде шапката си. В нея слагал три сурови яйца, вода и брашно и само след няколко минути и няколко тайни магически думи вадил готов и вкусен пудинг от шапката на човека, а тя оставала напълно чиста, все едно сега я е свалил от главата си. Какъв фокус само!

Снимка: about.com