Тайният път и мистериозната къща
Аз уча в училище, пред което има гора. Наглед съвсем обикновена, но може в нея да се открият много интересни, екстремни или страховити пътища. Открихме няколко, но за най-интересния ще разкажа тук:
Прибирахме се от училище през гората с три съученички, мислехме да минем през асфалтираните стълбички и по баира, както винаги. Но видяхме едни момчета, и решихме да заобиколим. Тръгнахме без да знаем накъде вървим. Прекосихме едва ли не тръни с 3 сантиметра бодли – падахме, ставахме. За капак пръстта бе хлъзгава и рохкава. Накрая стигнахме една порутена тухлена постройка, а вътре имаше колекция шишарки и скъсана плюшена играчка. Достраша ме, но не можеше да се върнем.
Спуснахме се надолу по едни камъни. Изведнъж – стълби! Още от първото стъпало се виждаше зловещ таван, а вратата бе здраво заключена с катинар. Половината от къщата беше изгоряла, за това свидетелстваха черните дъски, дървета и нападали керемиди в огромна пропаст, която ни пречеше да излезем на улицата. Огледахме сградата. Явно са я притежавали богати хора, или са живяли там няколко семейства. Но дали изпочупените стъкла са дело на вандали? Дали между боклуците търкалящи се там има някоя вещ на семейство живяло спокойно на това място? Или това е просто изоставена отдавна къща? Всичко е мистерия. Е, поне успяхме да се измъкнем по поизгорели дървени стълби.
На другия ден пак се върнахме и намерихме бутилки пръснати наоколо. Най-вероятно някой си бе правил купон с наркотици и алкохол. Съмнявахме се, че има живеещ скитник. Последното ни откритие беше стар празен съндък в нещо като работилница отстрани на къщата. Е, това е моето приключение!!!
Прибирахме се от училище през гората с три съученички, мислехме да минем през асфалтираните стълбички и по баира, както винаги. Но видяхме едни момчета, и решихме да заобиколим. Тръгнахме без да знаем накъде вървим. Прекосихме едва ли не тръни с 3 сантиметра бодли – падахме, ставахме. За капак пръстта бе хлъзгава и рохкава. Накрая стигнахме една порутена тухлена постройка, а вътре имаше колекция шишарки и скъсана плюшена играчка. Достраша ме, но не можеше да се върнем.
Спуснахме се надолу по едни камъни. Изведнъж – стълби! Още от първото стъпало се виждаше зловещ таван, а вратата бе здраво заключена с катинар. Половината от къщата беше изгоряла, за това свидетелстваха черните дъски, дървета и нападали керемиди в огромна пропаст, която ни пречеше да излезем на улицата. Огледахме сградата. Явно са я притежавали богати хора, или са живяли там няколко семейства. Но дали изпочупените стъкла са дело на вандали? Дали между боклуците търкалящи се там има някоя вещ на семейство живяло спокойно на това място? Или това е просто изоставена отдавна къща? Всичко е мистерия. Е, поне успяхме да се измъкнем по поизгорели дървени стълби.
На другия ден пак се върнахме и намерихме бутилки пръснати наоколо. Най-вероятно някой си бе правил купон с наркотици и алкохол. Съмнявахме се, че има живеещ скитник. Последното ни откритие беше стар празен съндък в нещо като работилница отстрани на къщата. Е, това е моето приключение!!!
Участва в “Конкурс за детективско разследване”
Стивън Чакъров, 9 г.,
Публикувано на 12.11.2009
и така ни е решихме да разследваме киното но се колебаехме защото ни беше страх цяла седмица си мислехме и решихме да разследваме но през деня някаде към 12 и 1 чухме че някои ходи и тихо вратата се затваря ники и марти ги беше малкострах изведнъж чухме гласове ито децки махаитесе преди и вас да висе случи такава зловеща садба ни треперим от стрх и бърза се маханахме от там после видях кърваф натпис каито гласеше кото стъпи в прокълнатато кино неще се измъкне никага повече несме минавали там през ноща слет година и половина вече саборихо киното и се строи магазин за храна никага няма да го забрава е това е моето прикльучение