Симеоновден

Християнският празник в чест на св. Симеон Стълпник е известен сред българите още като „Симеон орач“ и „Нова земеделска година“, тъй като отбелязва началото на есенната оран и сеитба. Според житието преподобният Симеон Стълпник е роден през 357 г. в Мала Азия. Благ и смирен, Симеон искал да се изолира напълно от хорските очи и си построил каменна кула, висока 40 лакти. Заживял на върха й в тясна килия и затова бил наречен Стълпник. Там починал на 103-годишна възраст.

Като начало на новата стопанска година Симеоновден е в най-голяма степен аграрен празник. В навечерието му стопаните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени. В зърното се поставя стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи и сребърни монети.

Народната традиция изисква на Симеоновден да не се изнася нищо от къщата и нищо да не се дава назаем. Тази забрана се спазва строго, за да не „излезе берекетът от дома“. Тъй като обикновено на Симеоновден започва бруленето и събирането на орехите, празникът често се нарича и „Симеон Брульо“.