Празнуваме Димитровден!

Българската православна църква почита днес паметта на свети великомъченик Димитрий Мироточец. Църковният празник е наричан от народа Димитровден. Димитрий се родил в трети век в Солун. Баща му бил градоначалник. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите му го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и го кръстили Димитрий.

След кончината на родителите си, Димитрий заел висок военен пост и получил заповед да преследва християните. Вместо това той ги покровителствал. На връщане от поход на Изток император Максимилиан спрял в Солун и поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа, но увещанията били напразни. Хвърлили го в тъмница. Димитрий загинал мъченически през 306 година – прободен с копие, пише БТА.

Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и на гроба на свети Димитрий в Солун бил построен малък храм. При него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика, от които потекло благовонно миро. За мироточивите му мощи се говори в паметници от десети век. Свети Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония. По-късно българите и гърците започнали разпалено да си оспорват „покровителството на небесния стратег свети Димитрий от Солун“. Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българите и сърбите го почитат като патрон на цялото славянство.

Днес мощите на свети Димитрий се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му място, а светецът се почита като покровител на Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от цял свят. Името на свети Димитрий е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на свети Димитрий. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край.

Народният култ към свети Димитрий го представя като по-голям брат близнак на свети Георги. Широко разпространена е поговорката „Свети Георги лято носи, а свети Димитър – зима“. В народния календар празникът на свети Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника на свети Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг.

На 26 октомври завършва и традиционният период – от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници – пастири и ратаи. Затова и празникът на свети Димитър се нарича още Разпус. На Димитровден се приготвят различни ястия от птици и зеленчуци.