Шест впечатляващи факта за викингите
Христофор Колумб е открил Америка – това го знае всяко дете. Но знаехте ли, че много учени историци смятат, че този факт въобще не е верен. Много преди Колумб, до Америка са стигнали други хора, които наричаме викинги. Безспорно доказателство за това дава селището Нюфаундленд, открито през 1963 година. В него археолозите намират много доказателства за това, че викингите са предшествали Колумб в Америка с почти 500 години. Всички сме свикнали да ги имаме за някакви страховити варвари, но те са много повече от това, казват историците. Сигурно и вие като нас ще се изненадате да разберете, че освен да ограбват села, викингите са отглеждали много култури, ловували са, правели са бижута и дори са съчинявали вълнуващи приказки за приключения, наречени саги. Това определено доказва, че те не са просто обикновени диваци, а са успели да направят доста интересни неща.
Историята на викингите започва още през 8-ми век. Те тръгват от Скандинавия в прочутите си кораби и създават една значима част от човешката история. Гледали сте „Отмъстителите“, нали? А знаете ли, че Тор, богът на гръмотевиците всъщност е взет именно от викингската религия. С течение на времето викингите създават търговски селища в цяла Европа. Освен това тези „варвари“ са имали и свои собствени закони. Така според законът им, всеки, който не е роб и притежава дори и минимално количество земя, има право да присъства на публични събрания, известни като тинг. Тингът е елементарна форма на парламент, при чиито събирания се изработват закони или се съдят техните нарушители. Всяка местна общност или област има свой тинг. Общността обикновено е част от по-голяма единица и съответно тингът на по-голямата област съставя събранията си от представители на местните тингове. Тингът изработва правните норми, регулиращи и политическия, и ежедневния живот. И това е само малка част от забележителния им живот. Ето и още няколко интересни факта!
1. Названието „викинг“ не е наименование на племе или на народ. Има много спорове относно неговия произход. Според най-разпространената хипотеза, изказана от шведския учен Аскеберг, думата „викинг“ има за корен глагола „vikja“, който означава „отклонявам се“. Като „викинг“ се определя човек, който е отплувал от дома, напуснал е родината си, в търсене на плячка. В езика на самите нормани, изразът „отплувам на викинг“ е означавал „заминавам на пиратско пътешествие по море“.
2. Враговете им ги считали за неугледни варвари, но е доказано, че викингите всъщност са се къпели много по-често от всички европейци по това време – поне веднъж седмично и за предпочитане в горещ извор. Гребените от животинска кост са сред най-често срещаните предмети, откривани във викингски гробове. И въпреки че приспособления наподобяващи гребена са съществували и при други култури по света, най-често на викингите се приписва заслугата за създаването на съвременния европейски гребен. Пинсетите, ножицата и клечките за уши са сред останалите изобретения на викингите, без които не можем и до днес. Излиза, че дългобрадите и страшни викинги все пак са обръщали доста внимание на своя външен вид.
3. Най-известният принос на викингите в човешката история е тяхната технология за строене на кораби, която им позволява да преплават по-големи разстояния, отколкото някой някога преди тях е изминавал с кораб. Техните типични ветроходи, направени от гладко дърво, с плитки дъна и ред гребла от всяка страна, са най-бързите, леки и лесно управляеми кораби за времето си. Викингите са изключително добри и в навигацията. Разчитат на прости, но ефективни инструменти като например слънчевия компас, който работи с т. нар. „слънчев камък“ и може да определи позицията на слънцето дори по залез.
4. Викингите се покланяли на много митични божества, някои от които са Один, Тор, Фрей, Фрейа и Хел. Один, богът на мъдростта и войната, бил главният в техния пантеон. Негова жена била Фрия. Тор бил убиец на великани и властелин на ветровете и дъждовете. Фрей бил един безнравствен бог на мира и плодородието. Неговата сестра Фрейа била богиня на любовта и плодородието. А Хел — богиня на подземния свят. От скандинавската митология произлизат някои дни от седмицата на английски и на някои други езици. Например, ‘тюздей’ означава ‘ден на Тюр’, ‘уенздей’ — ‘ден на Водан’, ‘търздей’ — ‘ден на Тор’ и ‘фрайдей’ — ‘ден на Фрия’.
5. Когато се спомене „викинг“ мнозина си представят едър мърляв грубиян с огромен боздуган и рогат шлем. Така са представени скандинавските войни в много филми и картини. Но се оказва, че за цялата история на археологични разкопки не е намерен нито един рогат шлем. Има хиляди различни шлемове – заострени и закръглени, прости или с декорации и дори са намерени няколко шлема с крила като на Хермес или Астерикс, но не и с рога.
6. Съществуват два основни вида викингски кораби: дракар (произлиза от норвежката дума за „дракон“ – Drakkar) и кнор. Дракарите са с дължина около 17 метра и широчина 2,50 метра и са предназначени за военни цели и за изследване, като са създадени с цел постигане на висока скорост и подвижност. Оборудвани са с гребла, които се използват от екипажа, наброяващ около 60 човека, в помощ на платната, както и за навигиране, независимо от вятъра. Дракарите имат дълги и тесни корпуси, и малко газене на кораба (драфт) с цел по-лесното акостиране и развръщане на войските в плитки води. Кноровете са търговски кораби, предназначени за превоз на товари. Проектирани са с по-широки корпуси, с по-голямо газене на кораба и ограничен брой гребла (използвани предимно за маневри в пристанища или други подобни ситуации) и разполагат с по-малък екипаж. 16-метров кнор, натоварен с 20 тона стока, гази едва на 1,30 метра във водата. Една от викингските иновации е „бейтасът“ – мачта, привързана към платното, което позволява на кораба да плава ефективно срещу вятъра. Скандинавците ценят корабите си повече от всяка друга собственост. Корабите са украсявани с най-различни произведения на изкуството, с внушителни изображения на носа и изящна дърворезба. Изработката на един дракар отнема половин година и в нея участват 30 до 40 мъже и жени. За целта те използват повече от 90 дървета, изковават 8 000 пирони, предат 200 кг прежда и горят месеци наред борове, за да добият борова смола. Корабите са в състояние да плават в продължение на до 30 години.
Ако харесвате историята, то не пропускайте да прочетете и:
Невероятно интересни факти за древните гърци
Любопитни факти за България
Животът на един рицар: нещата, които не знаем
История по кости или откъде учените знаят колко са стари различните фосили
