Рицарите – спортистите на Средновековието

„Спортистите“ в този период от историята са били рицарите и благородниците, които участвали във фолклорни игри и често влизали в битка с диви животни. Така те поддържали бойната си подготовка. През този период мерилото за женската красота е било неправенето на нищо. Т. е. колкото по-пасивни били дамите, толкова повече ги харесвали господата. Затова през средните векове жените никак не били мотивирани да спортуват.

През този период римляните разпространяват в цяла Европа своя характерна игра с топка. Различните региони интерпретирали играта по свой начин и я развивали в свой специфичен спорт (сега са познати като футбол, ръгби, боулинг, хокей и др.). Когато Европа попада под влиянието на католическата църква, именно храмовете се превръщат в средище за спортните игри. Отново наблюдаваме силно сближаване между спорт и религия. Тук вече говорим за разграничение между спорт за повечето хора и за богатите, господарите. Селяните се отдават на игри с топка и бягане, а богатите на занимания свързани със специални уреди, игрища. Така се развиват ранните версии на тениса и билярда, разбира се конните надпревари, ловуването и стрелбата са приоритет на по-заможните.

В началото на Ренесанса войните в Западна Европа станали твърде много и затова монарсите и църковните власти опитали да ограничат игрите. Те искали хората да се съсредоточат върху войнишките си способности. Естествено селяните предпочитали да се занимават с ежедневната си работа и да се забавляват, вместо да воюват и практикуването на любимите им игри придобило израз на неподчинение срещу светската и църковната власт.

Пуританите и калвинистите също не гледали с добро око на спорта. Според тях селяните прекарвали твърде много време забавлявайки се. И така спортът не бил на почит чак до Просвещението (около 1700 г.). Тогава игрите започнали да стават по-масови, достъпни за повече хора, а най-добрите постижения започнали да се записват. Всичко това е резултат от политическите промени (революциите) в САЩ и Франция.