Неугасимият олимпийски огън

Тази година спортистите и спортните фенове по цялото земно кълбо изпитаха едни невероятни и изключителни емоции, гледайки Олимпиадата в Рио де Жанейро, а може би дори вие сте проявили интерес към някой от многобройните спортове в нея и сте следили с интерес кой ще вземе златния медал и как вървят състезанията. Несъмнено обаче една от най-вълнуващите части на всяка Олимпиада е нейното откриване. Всеки път страната домакин се опитва да надмине предишната и го прави все по-бляскаво, интересно и впечатляващо. Има обаче едно нещо, което си остава непроменено от откриването на първата огромна спортна надпревара досега – щафетата с олимпийския огън, символът на Игрите. Той показва на целия свят положителните ценности, които хората винаги са свързвали с огъня. Огънят се пали месеци преди началото на игрите в планината Олимп, което изтъква връзката между древните и модерните олимпийски игри. Олимпийският огън се пренася до стадиона на олимпийските игри най-вече с щафета от тичащи преносители. Внасянето му в стадиона е кулминационният момент по време на откриването на олимпийски игри. Сигурно сте чували и легендата, че огънят никога не загасва, но дали наистина е така и защо изобщо го има? Нека ви върнем много назад, с нашата думо-машина на времето в древна Гърция и да научим нещо интересно за този вечен символ, макар и след края на Олимпиадата.

Олимпийският огън, както вече ви казахме, е един от най-важните символи на Игрите. Той символизира огъня, който Прометей откраднал от древногръцкия бог Зевс. В древна Гърция, където се организирало и първото подобно събитие, имало назначени двама специални човека, които се грижели пламъкът да не изгасне, докато не приключат Игрите. Огънят обаче не е бил част от Олимпиадата от тогава до сега. Много след това тя се запазила, но не и той. Подобен огън бил използван за първи път в историята на модерните Олимпийски игри през 1928 година в Амстердам, където те се състояли тогава. Колкото и необичайно да ни се струва, щафетата с пламъка е започнала още по-късно. Чак през 1936 година на Летните игри в Берлин. Въпреки че много легенди твърдят (и едва ли не го знаем като факт), че олимпийският огън е бил поддържан от тогава до сега и винаги е горял – това не е вярно. Просто физически няма кой да поддържа огън толкова време. Истината е, че той се пали няколко месеца преди началото на всяка олимпиада, но все пак традицията и символът, което е най-важното са запазени, защото това се случва в родината на Игрите – Гърция. Оттам започва и щафетата. Така се е запазило разбирането, че той никога не изгасва и усещането за несломимия дух на спортистите.

Щафетата по предаване на огъня също е много интересна и ако не сте я следили досега, то на следващата Олимпиада ви препоръчваме да го направите. Дори и да не обичате да гледате спорт, тя ще ви хареса. Огънят обикновено се пренася от бегачи, които го държат и тичат с него от страна на страна. С течение на времето, той е транспортиран и по още по-интересни начини – например пътувал е с лодка през Ламанша или е летял в самолет до Хелзинки, Финландия. Може би най-интересният начин обаче се е случил през 1976 година, когато олимпийският огън е превърнат в радиосигнал и е изпратен от Атина до Канада чрез сателит, където след това е прекаран през лазерен лъч, който е бил използван, за да се запали отново факлата. Пътувал е също така и с кану, камила и Конкорд. За да докаже, че духът на спортистите и Олимпиадата е наистина неугасим, дори е транспортиран под вода от гмуркачи през Големия бариерен риф през 2000 година.

Така че дори да не е съвсем неугасим, олимпийският огън определено си остава невероятен!